Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
— Време е да тръгваме — прошепна Керн.
— Шшт. — Тя се надигна и погледна към жената на леглото. — Не мога да оставя леля Пърси.
— Нямате избор. Освен ако не сте готова да се откажете от плановете си.
Изабел измъкна внимателно ръката си от пръстите на възрастната жена. Графът бе знаел, че този аргумент ще свърши работа. Изабел Дарлинг мислеше само за собствените си интереси. Тя се наведе над леглото и втъкна юргана под спящата жена на леглото. Керн се запита цинично защо ли Изабел си правеше труда да показва подобна обич и състрадание.
Тя му посочи към вратата.
— Ще остана тук още малко — прошепна тя. — Щях да сляза долу и да ви кажа това, но не знаех, че сте ме чакали.
Думите й го стреснаха.
— Всички ще се питат къде сте.
— По-късно ще измисля някакво обяснение. — Изабел прехапа устни и се загледа в леля Пърси. — Не мога да я оставя сега. Не и преди да се уверя, че лекарят ще дойде…
— Какво й има?
Тя вдигна глава и го погледна, сякаш го предизвикваше да каже нещо подигравателно.
— Френска шарка. От време на време страда от такива пристъпи.
— Разбирам.
— Така ли? — попита Изабел с горчивина — Зарази я един джентълмен, един човек от вашия идеален свят. Въпреки това ние не можем да накараме добър лекар да я посети тук. Единственият, който благоволява да дойде, може само да й пусне кръв, а тя и без това е вече твърде слаба.
— В такъв случай ще изпратя лекаря на баща ми. Това е най-доброто, което може да се направи за нея. — Керн изрече тези думи, без да мисли, и веднага му се прииска да можеше да ги върне обратно, но лицето на Изабел не се озари от недоверие и предпазлива надежда.
Тя улови ръцете му и ги стисна трескаво.
— Милорд! Наистина ли ще направите това за нея?
„За теб — помисли си той. — За теб“.
Графът издърпа ръцете си разтреперен.
— Не разбирайте погрешно мотивите ми — каза хладно. — Искам веднага да се върнете в дома на Хатауей, преди да сте предизвикали скандал.
Глава 5
Къде беше Керн?
Изабел изгаряше от нетърпение да научи нещо за болната си леля и отправи една отнесена усмивка към поредния посетител, който си проправи решително път към нея през претъпканата дневна. Беше късно следобед, в разгара на времето за посещения, и около четирийсет души отпиваха чай и опитваха голямото разнообразие от торти, предлагани от пажове в ливреи.
Слабият, червенокос господин се спря пред нея и се поклони. Лицето му й се струваше познато, но за миг тя не успя да си спомни името му. До него стоеше едрата му майка, намръщена като куче пазач.
— Скъпа госпожице Дарси. За мен е несравнимо удоволствие да ви видя отново. — Той протегна към нея букет бели лилии, вързани с панделка. — Моля, приемете скромния ми дар.
Тя пое букета, като се мъчеше да си спомни името му.
— О, благодаря ви… сър Уудбейн.
Докато Изабел правеше задължителния реверанс, майка му вдигна лорнета си и я огледа внимателно.
— На бала миналата вечер говорихме съвсем кратко и аз съм любопитна да науча повече за вас. Имам братовчеди в Нортумбрия, но не си спомням да съм срещала името Дарси между известните семейства.
— Баща ми не обичаше да се появява често в обществото — излъга Изабел. — Той се задоволяваше с научните си изследвания. В имението си имахме доста голяма библиотека.
— Имение? В коя част на графството сте живели?
— О, на север, далеч от населени места. — Изабел сведе умело поглед. — Страхувам се, че не съм изискана и образована колкото вас, милейди.
— Напротив, вие сте очарователна — възрази баронът. — Направо прекрасна. Вие внасяте нетрадиционен аромат в скучното ни общество.
— А кои са роднините на майка ви? — намеси се отново майка му. — Бих искала да се запозная с потеклото ви.
Изабел си помисли, че ако тези двамата знаеха истината, сигурно щяха да избягат с писъци от стаята. За миг тя се изкуши да направи точно това — да им каже истината, за да види шока върху надутите им физиономии, когато чуеха, че майка й беше обслужвала някои от най-уважаваните лордове и че един от тях беше бащата на незаконната й дъщеря. И че един от тях я беше убил. Може би беше същият…
Хелън се появи и тръгна към тях. В муселиновата си рокля с цвят на слонова кост, тя приличаше на приказно видение.
— О, какви красиви лилии. — Тя се наведе напред към цветята и вдъхна аромата им. — Признавам, че все още не знам дал и да избера рози или лилии за сватбата си. А трябва да помисля и за гардении. Това е ужасно трудно решение.