Жената на разбойника
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: flame #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената на разбойника». Краткое содержание книги:
— Пусни ме.
Когато се докосна до Коул, Дона почувства, че кожата й пламва. Разтревожи се. Никога преди не бе изпитвала желание и не знаеше какво да прави.
Той се засмя.
— Много добре.
Впи напрегнат поглед в нея, докато голото й тяло се плъзваше надолу, плътно притиснато до неговото, за да й позволи да усети твърдостта на слабините му.
После вдигна лицето й към себе си и я целуна, впил устни в нейните. Целува я дълго и страстно, хапейки нежно устните й, докато Дона най-накрая ги открехна, за да поеме езика му. Целувката сякаш нямаше край, езикът му се вмъкваше и измъкваше в същия ритъм, в който слабините му се притискаха към нейните. Досега тя не бе знаела, че може да има и такива целувки, че може да съществува такова божествено усещане.
Когато той се откъсна от нея, Дона трепереше така силно, че не можеше да направи и крачка. Погледна към нощницата си, която лежеше на тревата, само на няколко крачки от нея. Коул разбра затруднението й, грабна дрехата и й я подаде.
— Май не съм ти толкова безинтересен, колкото си мислиш, момиче. Защо трепериш?
Треперя, защото ме караш да мечтая за неща, които не разбирам.
— Студено ми е — изрече Дона със задавен глас, докато обличаше нощницата през главата си и я спускаше по голото си тяло.
— Лъжеш — предизвика я Коул. — Искаш ме, но те е страх да си го признаеш.
Тя го погледна, съвършено объркана, после се обърна и побягна.
6.
Коул влезе в колибата и видя Дона застанала до леглото. Стоеше вцепенена в кръга златиста светлина, хвърлян от лампата, с изплашено и несигурно изражение. Сърцето му почти спря да бие, когато тя пристъпи към него с такава решителност, от която дъхът му замря.
Дона знаеше какво предлага на Коул. За няколкото минути, достатъчни, за да стигне от реката дотук, тя бе взела стряскащо решение. Искаше той да й покаже какво е страстта. Искаше да разбере какво е любовта с мъж, различен от Били Коб колкото денят от нощта. Нямаше представа какво й готви животът, след като Коул си отиде, затова искаше да отдаде девствеността си на онзи, когото сама е избрала. На мъж, който ще я вземе нежно, а няма да я изтръгне насила от нея.
Тя застана пред него, плахо хвана ръката му и я вдигна към гърдите си. Мъчителна въздишка се изтръгна от гърлото на Коул.
— Какво става, Дона?
Тя облиза пресъхналите си устни. И в най-разюзданите си мечти не си бе представяла, че доброволно ще се отдаде на някой мъж.
— Аз… искам всичко, което ми обеща, Коул. Поне веднъж в живота си искам да почувствам наслада.
Коул остана като гръмнат. Думите й така го възбудиха, че трябваше с усилие на волята да се сдържи да не я хвърли на леглото и да я прониже яростно. За щастие, здравият разум надделя. Ако се съди по думите на Дона, тя никога не бе изпитвала наслада; искаше му се именно той да й покаже върховното удоволствие, да я доведе до него бавно, с нежни ласки и милувки. Молеше се да издържи, да успее да забави собственото си удовлетворение, докато тя не постигне своето.
— Сигурна ли си, скъпа? Няма да те насилвам.
Дона погледна в дълбините на зелените му очи, така сигурна, както никога дотогава.
— Да.
Коул изпусна остро дъх.
— Дай да махнем нощницата.
И той я издърпа и я захвърли настрана. Остана да я съзерцава няколко безкрайно дълги мига.
Дона усещаше горещия му поглед да се плъзга по нея и искаше да се скрие. Знаеше, че не е красива, а Коул така дълго стоя притихнал, че тя се побоя, да не би да я намира грозна. Притисна ръце до гърдите си и погледна към нощницата. Това беше грешка. Как можа да помисли да се сравнява с другите жени, които е познавал Коул?
— Не, не се крий от мене — прошепна той, сваляйки ръцете й от гърдите. — Говорех напълно сериозно, когато ти казах, че си хубава.
Тя стоеше, без да откъсва очи от неговите.
— Благодаря ти, че ме излъга. Караш ме да се чувствам красива.
— Искам да те накарам да се чувстваш нещо много повече — отрони Коул, напълно искрен, грабна я на ръце и я отнесе към леглото. Вгледа се в лицето й под слабата светлина и докосна леко бузата й. — Лицето ти вече е оздравяло, а ти си толкова хубава, колкото винаги съм подозирал.
— Но аз не съм хубава.
— За мене си. Гърбът още ли те боли? Ще се опитам да не ти причинявам болка. Ако направя нещо, което не ти харесва, само ми кажи и ще престана. Искам тази нощ да чувстваш само наслада.
— Гърбът ми е почти оздравял — каза Дона, озадачена от думите му.
Трудно й бе да повярва, че някой мъж може наистина да се интересува от удоволствието и нуждите на жената, с която спи. Просто не й се вярваше, след всичко, което бе преживяла с Били.