Жената на разбойника
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: flame #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жената на разбойника». Краткое содержание книги:
— Не вярвам на нищо от това, което каза — възрази тя, изтръгвайки се от ръцете му.
Опасно беше да стои толкова близо до него. Разсейваше се, не можеше да мисли ясно.
— А би трябвало — каза Коул с искрено съжаление в гласа.
— Не мога — протестира Дона, връщайки се към чиниите. — Утре си заминаваш. Дори да е вярно това, което ми наговори, не мога да направя това, което искаш. Аз не съм курва. Били не…
— Какво Били?
Тя вдигна рамене. Какъв смисъл имаше да казва на Коул, че всъщност е девствена?
— Няма значение, не е важно.
— Да не би Коб и хората му да са ти направили нещо?
Тя го погледна с крайчеца на окото.
— Какво те интересува?
Въпросът й го стресна. Наистина… Не я познаваше толкова отдавна, та това да го засяга. Но за своя изненада установи, че Дона не му е безразлична.
— Аз не съм някой безсърдечен мръсник. Имах да свърша една работа и я свърших.
Дона го загледа с неразгадаемо изражение.
— Щом искаш да тръгнеш утре, трябва малко да си починеш. Не си толкова силен, колкото смяташ. Загуби много кръв.
— Може би си права — каза Коул и се обърна. Не можеше да убеди тялото си, че не я желае. — Тази вечер ще спя на постелките. Това е твоята къща, твоето легло — нямам право да ти ги отнемам. Лека нощ, Дона.
Тя не посмя да отвори уста. Думите му я объркваха. Само като си помислеше за тези неща, долу ниско в корема й почваха да пърхат пеперуди. Докато той й говореше какво иска да направи с нея, тя осъзна, че копнее да изпита тези неща поне веднъж в живота си.
Докато Коул се събличаше и се пъхваше под завивките, Дона гледаше настрани. Доизми чиниите, изгаси лампата, навлече нощницата и си легна. Нощта бе много топла, тя не можеше да заспи и само се въртеше. Почака Коул да заспи и когато чу равномерното му дишане, стана от леглото. Напипа парче сапун и една кърпа и излезе от колибата.
Коул моментално се събуди от тихите й стъпки. Отвори очи точно навреме, за да види бялото петно, изчезващо през вратата. Премести поглед към торбата с парите, която лежеше до него. Беше си на мястото. Дона не се бе опитала да я открадне. Той стана, бързо обу панталоните и ботушите и я последва. След миг разбра, че тя се е запътила към реката.
Дона спря на брега да се порадва на играта на лунните лъчи върху къдрещата се водна повърхност. Гледката бе омагьосваща. Тя вдигна лице към свежия ветрец, усещайки с наслада как прохлажда кожата й. Нощницата лепнеше по нея, очертавайки всяка извивка на тялото й.
Коул стигна до реката и застина на място; разбра, че Дона е дошла просто да се изкъпе. Заповяда си да се отдалечи. Но после тя съблече нощницата и добрите му намерения се изпариха. Тя изглеждаше като златна богиня, с отметната назад глава и лице, окъпано в лунни лъчи. Развълнуван от гледката, Коул въздъхна, когато тя влезе в реката.
Дона потопи глава в спокойно течащата река и я насапуниса. Бе затворила очи, затова не видя Коул, който се приближи и седна на пъна, в който доскоро бе стояло скрито нечестно спечеленото съкровище на Били Коб.
Грациозна е като газела, помисли Коул, когато Дона изви гръб и потопи коса във водата, за да я изплакне. Затаи дъх, като я видя да загребва вода с шепи и да плиска гърдите си. Подтикван от бушуващото си желание, той свали ботушите и панталоните и влезе във водата.
Дона чу шум зад себе си, обърна се и отмахна дългата коса от очите си. Видя, че е Коул, и отначало почувства облекчение. Против волята си плъзна поглед към слабините му и облекчението се превърна в шок. Той беше се втвърдил, ужасно възбуден. Очите й проследиха ивицата къдрави косми, които слизаха от широките му гърди към стегнатия корем, и накрая спряха върху члена му, който се издаваше, втвърден и набъбнал, насред гнездо от по-тъмни косми.
— Мога ли да дойда при тебе? — запита Коул и нагази във водата, приближавайки се към нея. — Една баня много ще ме освежи.
— Мислех, че спиш.
— Спях, докато не те чух да излизаш от колибата. Искаш ли да ти измия гърба?
— Разбира се, че не! Оставям ти цялата река. Аз свърших.
И тръгна към брега, държейки се далече от него. Изведнъж кракът й пропадна в някаква дупка и тя потъна. Изплува, плюейки вода.
Коул я подхвана и я притегли към себе си.
— Добре ли си?
— Ще бъда, когато ме пуснеш. — Погледът й попадна на превръзката, закриваща раната му. — На твое място нямаше да я мокря. Откритите рани винаги могат да се инфектират.
Вместо да отговори, Коул я взе на ръце и я понесе към брега.
— Какво правиш?
— Избягвам инфекцията.