Жената на разбойника

— Недей — изрече рязко Дона. — Уморен си. Върви да легнеш. Аз ще спя на постелките тази вечер.

— Дона — каза Коул и я обърна към себе си, — не искам това и ти го знаеш. Искам да легнеш в леглото при мене. Искам да се любя с тебе.

Усещаше горещите му ръце на раменете си, пламъци плъзваха по цялото й тяло. Тя вдигна очи към него. Острите очертания на скулите му се виждаха ясно под изпънатата кожа, премигващата светлина правеше лицето му още по-сурово, а очите му искряха със смарагдов блясък. Дона съзря жаждата му и в гърдите й нахлу страх.

— Боиш ли се от мене, Дона? Не трябва. Разбирам, че мъжете са ти причинявали само болка, но искам да променя това. Ела в леглото с мене. Нека ти покажа, че не всички мъже са животни. Знаеш ли какво искам да направя с тебе?

Дона се ококори смаяна. Не можеше да говори, не можеше да мисли. Само успя да поклати отрицателно глава.

— Ще ти кажа — и Коул я привлече към бедрата си, за да й докаже колко я желае. — Няма да боли, ще има само наслада. — Погледът му се плъзна към гърдите й. — Знаеш ли, че имаш хубави гърди? Видях те веднъж гола. — Тя ахна, но той продължи. — Последвах те до брега на реката и те гледах как се къпеш. Искам да те галя цялата, с ръце и с устни. Искам да вкуся всеки инч от тебе. Искам да взема гърдите ти в устата си и да смуча зърната ти. Искам да те чуя как стенеш и викаш името ми с радост, а не с болка.

… Искам да те доведа до кулминация с уста и с ръце. Знаеш ли колко хубаво може да бъде това? Не, по изражението ти виждам, че не знаеш за какво говоря. Но ще разбереш, ако ми позволиш да ти покажа. Най-хубавото ще дойде, когато бъда вътре в тебе. — Той затвори очи и стисна силно раменете й. — Когато бъда в тебе, ще те доведа бавно до върха и това ще бъде много по-красиво от всичко, което някога си познала.

— Не! Спри! — викна Дона и запуши уши. — Лъжеш! Получи каквото искаше. Защо ме измъчваш?

— Проклет да съм, ако знам — отвърна Коул, копнеейки да вкуси устните й. — Може би защото съм близо до тебе и също се измъчвам.

— Аз съм грозна и слаба, и… и съм метиска.

Коул поклати отрицателно глава.

— Ти си красива. — Взе кичур от дългата й коса, поднесе го към устните си и го остави да се плъзне между пръстите му. — Косата ти е като коприна. Черна като нощта и уханна като нея. — Целуна я по устните. — Устата ти е сочна и мека, мога да я целувам до безкрай. — Взря се в очите й. — Очите ти са толкова сини, че съперничат на небето. — Докосна бузата й, после бавно плъзна ръце надолу и обгърна гърдите й. — Кожата ти е гладка и златиста. Вярно е, че си малко слабичка, но имаш съвършени гърди. Не искаш ли да разбереш какво е да легнеш с човек, който ти се възхищава?

Дона поклати глава, за да изгони от нея греховните картини, които Коул бе изградил в представите й. От тях цяла пламваше отвътре. Почувства как тялото й омеква и се опита да не обръща внимание на туптящото усещане между бедрата си. Удоволствие с мъж? Има ли изобщо такова нещо? Тя се съмняваше, въпреки че тялото й го желаеше. Явно Коул дълго време не бил с жена и тъй като тя сега е наблизо…