![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Големият куб лежеше в отделно помещение, обвит в ледена мъгла. Едната му страна бе украсена със спиралния знак, известен даже на дивашките племена на Джиджо. Между неговите дванайсет ръба и шест плоскости бяха събрани толкова много познания, че в сравнение с библоския архив приличаше на огромен океан на фона на една-единствена капка вода.
Джилиън Баскин се приближи до библиотечния клон, облечена в илюзорна призрачна мантия. Стройната й човешка фигура беше скрита зад компютърно генериран образ на чудовищно ципесто същество, наречено „тенанин“. Сара наблюдаваше от недалечните сенки и можеше само с благоговение да премигва, докато по-възрастната жена използваше тази опасна измама и с гърления диалект на галактически шест задаваше настойчиви въпроси за загадъчни същества, наречени „занги“.
Темата не срещна любезен прием.
— Пазете се от контактите между различните класове живот — затътна леденият глас на куба. Сара реши, че това е ритуално предупреждение. — Благоразумните контакти се постигат най-добре в дълбините на Величествената долина, където отделно родените могат безопасно да се срещат.
На това дълбоко място разликите се заличават и се ражда единство.
Но тук, в черния вакуум — където пространството е плоско и светлинните лъчи описват прави траектории, — младите раси не трябва без сериозни причини да общуват с други класове. В този външен район те се държат като отровни газове.
Впечатлена от оракулския глас на Библиотеката, Сара се замисли колко силно й напомня за Свещените свитъци този параболичен език. Същата мъглявост можеше да се открие и в много други религиозни текстове, които бе срещала в Библоския архив, наследени от дългия период на изолация на Земята. Макар и да се различаваха в много отношения, тези древни томове споделяха обща алегорична неяснота.
В науката — истинската наука — винаги имаше начин да поставиш даден въпрос така, че да не могат да му отговорят с увъртане. Природата можеше и да не дава ясни отговори незабавно, но винаги проличаваше кога някой се опитва да шикалкави. Мистичната двусмисленост обаче звучеше величествено и поразително — от нея те полазваха тръпки. Но накрая всичко се свеждаше до увъртане.
„О, но древните земянити — и първите джиджоски мъдреци, — са имали оправдание. Мъглявостта и параболите са съвсем естествени за хора, които не познават други начини. Просто не го очаквах от Галактическата библиотека.“
Сара от малка мечтаеше да се изправи пред такъв библиотечен клон и да го попита за всичките загадки, които я измъчваха, да се хвърли сред облаците от познания, събирани от великите мислители на милиони раси в продължение на милиард години. Сега се чувстваше като Дороти, предадена от измамник в двореца на Оз.
О, познанията трябва да бяха там, да — натъпкани в дълбоките ниши на този леден куб. Но Библиотеката не беше склонна да ги сподели, въпреки че доктор Баскин се бе дегизирала като военачалник на знатен клан.
— Гртутуф-маникхочеш, зангиш торгх мф — каза Джилиън, скрита под маската на тенанински адмирал. — Маникхофтуф, мф!
Слушалката в ухото на Сара преведе странния диалект: „Ние разбрахме, че по природа зангите не обичат изненадите. Кажи ми как реагират обикновено, когато силен шок е последван от още няколко.“
Този път Библиотеката бе малко по-отзивчива.
— Терминът „занги“ се отнася само до една подгрупа дишащи водород същества — вариантът, най-често срещан от дишащите кислород в открития космос. Огромното мнозинство от дишащите водород рядко напускат спокойствието на плътните циркулативни бури на тежките им светове…
Лекцията продължи, изпълнена с информация, която при други обстоятелства Сара би намерила за поразителна. Но сега нямаха време. След по-малко от мидура им предстоеше да вземат жизненоважно решение.
Трябваше ли „Стрийкър“ да продължи към съживената точка на прехвърляне? Спала в летаргия половин милион години — откакто бяха обявили Галактика четвърта за угарна, — тя навярно не беше готова за безопасно преминаване. И все пак странното й събуждане предлагаше на екипажа на „Стрийкър“ мрачна възможност.
„Решението на Самсон. Да срутим покрива върху враговете си и върху самите себе си.“
Само че сега съдбата им подхвърляше нов шанс. Все още нямаше ясно обяснение за присъствието на машините и зангските кораби. Събиращата водород армада изглеждаше слаба и хаотично пръсната пред неочакваните бури на Измунути. И все пак… „Може би някак си ще ни помогнат да победим джофурите, без да жертваме живота си?“
Заповедите на съвета Терагенс категорично посочваха върховната власт на Джилиън. Корабът носеше съкровище — останки от огромно значение, които можеха да дестабилизират Петте галактики, особено ако попаднеха в ръцете на някой фанатичен клан. Бедната малка Земя не можеше да си позволи да даде предимство на който и да е от враждуващите съюзи. Нямаше по-сигурна формула за гибелта на земянитите. Далеч по-добре беше двата кораба и товарът да загинат, отколкото някоя злонамерена група като джофурите да заграби съкровището. Особено ако наистина настъпваше обещаното от пророчествата Време на промени.