![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Хари реши, че спокойно може да слезе долу и да вземе душ. После, докато решеше сплъстената си козина, си поръча нещо за ядене от автоготвача. Мислеше да подремне, но откри, че все още е прекалено възбуден. При такива обстоятелства сънят му нямаше да е спокоен. Така или иначе, навярно щеше да е по-разумно да остане буден, докато корабът е в движение. Не можеше да разчита на пилотния режим да забелязва всичко.
Решението му се оказа щастливо. Той се върна в кулата, за да открие, че вярната му станция вече е много по-близо до целта, отколкото очакваше. „Напредваме много бързо. Вече сме преполовили пътя до хълма — помисли си Хари, като проучваше околността през всички прозорци. — Той би трябвало да е отлично място за наблюдение.“
Няколко от уредите на пулта внезапно започнаха възбудено да бръмчат и писукат. Хари провери датчиците и видя, че оттатък хребета, точно пред тях, има нещо, изградено предимно от твърда материя. Като че ли не принадлежеше на който и да е от другите класове разум, но проявяваше всички подозрително познати признаци, които го бяха обучили да открива в корабите от Цивилизацията на Петте галактики.
„Дишащи кислород — разбра Хари. — Пипнах ви!“
Докато проверяваше оръжейните си системи, той усети, че трепери от възбуда. Точно в това се състоеше работата му. Срещи с представители на собствения му вид разумен живот, преминаващи през космически район, забранен за съществата от протоплазма. Перспективата да спре и инспектира кораб на някой надут клан, например сороски или тандуаски, го изпълваше с удоволствие. Те дори можеха да повърнат от позора, че ги е заловило обикновено шимпанзе от вълконския клан на Земята.
„Всъщност ти не си тук, за да се биеш“, напомни си Хари, докато оръжията на станцията докладваха, че са заредени и готови.
И все пак беше служител на закона, упълномощен да проверява дишащите кислород същества, които минаваха оттук. Така или иначе, тази предпазна мярка му се струваше разумна. Наблюдателите често изчезваха по време на мисии в Е-пространството. Да те нападне банда престъпници изглеждаше банално в сравнение с това да те погълне развилняла се, самовъзпроизвеждаща се идея… но резултатът бе същия.
„Обектът не се движи — с известна изненада забеляза Хари. — Просто си седи там, малко зад хребета на хълма. Навярно корабът се е повредил или е попаднал в беда. Или пък…“
Хрумна му тревожната мисъл за засада.
Всъщност обаче, сензорите му бяха специално предназначени за използване в Е-пространството, докато натрапниците, които и да бяха те, навярно разполагаха с обичайните уреди на космически кораб. Имаше голяма вероятност още да не знаят за присъствието му! „Мога да ги изненадам.“
И все пак, колкото повече дури изтичаха и колкото по-малко псевдоразстояние до целта оставаше, толкова повече се съмняваше, че идеята е добра. Този континуум правеше повечето дишащи кислород избухливи. Навярно готови да стрелят при най-малък повод. Може би надценяваше качествата на изненадата. Хари твърде късно си спомни, че станцията все още е конфигурирана като арахнит! С кокилести крака и ужасен вид. Тази форма му позволяваше отличен изглед към околността… и го излагаше на смъртоносен огън, ако се стигнеше до престрелка.
„Е, вече е прекалено късно да променям конфигурацията. Готови или не, жребият е хвърлен!“
Докато преваляше метафоричния хълм, Хари включи опознавателния транспондер и дръзко излъчи символни данни за официалния си чин, даден му от един от великите институти на галактическата култура.
Натрапникът се появи пред него и изпълни предния наблюдателен прозорец — плоска издължена фигура, напомняща на страшен брониран бръмбар с ужасни щипки, насочени към Хари. Над челото му като пипала се олюляваха дълги антени, които отправиха агресивни символни отговори на предизвикателството на шимпанзето. Тези гърчещи се петна материализиран смисъл бързо пробягаха смаляващото се разстояние между двата кораба. Когато се блъсна в предния прозорец на станцията, първото от тях издаде силен екот, размаза се и се превърна във вик, който изпълни малкото помещение:
— Предай се, земянино! Съпротивата е безсмислена! Капитулирай или ще умреш!
Хари запремигва и в продължение на две-три дури просто зяпаше напред с ръка, увиснала над оръжейния пулт, докато следващите заплахи в бърза последователност се блъскаха в прозореца.