![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Внимателно оставих Хуфу на металния под и хванах Калнокракия така, че да не може да ми се изплъзне. Той изглеждаше спокоен, но нямах намерение да рискувам. Не исках да се втурне нанякъде по пътя ни към мостика и да опустоши камбуза или да се скрие в някой от складовете, докато „Стрийкър“ не бъде взривен на парченца.
— Няма ли да ми кажеш защо ме викат? — попитах аз.
Абстрактните линии като че ли свиха рамене.
— Кой знае защо доктор Баскин и мъдрец Сара Куулън изглежда смятат, че животното може да проговори в подходящия момент и да ни помогне да се справим с потенциално враждебни извънземни.
Умблирах дълбок, тътнещ смях.
— Празни надежди! Този проклет титлал ще проговори, когато реши, че му се иска, а дотогава вселената може да отиде по дяволите, на него изобщо не му пука.
Линиите се усукаха по-плътно от всякога.
— Нямам предвид титлала, Алвин. Моля те, остави малкото дяволче и се съсредоточи.
— Но… — Объркано поклатих глава. — Тогава кой…?
Холограмата на Ние се наклони към отсрещната стена, за да посочи.
— Молят те да отведеш горе едно-две от онези същества.
Зяпнах към стадото кретени, които блееха и ровеха из собствените си отвратителни изпражнения… „блажени“ в свещената си забрава.
Така че тези припряно нахвърляни записки свършват с удивление.
Искат да отведа на мостика глейвъри.
Ларк
Той залиташе по извитите, напомнящи на черва коридори и бягаше почти напосоки из огромния кораб, като от време на време спираше да опре глава в някоя влажна стена и да даде воля на сълзите си. И да насити джофурските мирисомери със собствената си миризма на мъка и отвращение от самия себе си.
„Трябваше да остана с нея.“
Мръсното тяло на Ларк, все още лепкаво от соковете в онази ужасна люпилня, продължаваше да се движи, въпреки изтощението и глада, тласкано напред от звуците на преследвачите му. Но мислите му бяха замъглени от угризения. Той постоянно се опитваше да се измъкне от болката си и да измисли начин да отвърне на удара.
„Трябва да го направиш. Линг разчита на теб!“
Всъщност, Ларк дори не беше сигурен къде да търси любимата си. Представяше си „Полкджхи“ като лабиринт от оплетени проходи, които свързваха странно оформени зали, по-хаотичен от кхюински кошер. Но какво щеше да прави, даже да успееше да се върне в сектора с килиите, откъдето двамата с Линг бяха избягали само няколко дни по-рано? Мястото вече щеше да е тройно по-охранявано. От джофурски купчини, роботи и високия човешки отстъпник.
„Ранн ме очаква. Той знае точно какво си мисля… че искам да я освободя.“
Уви, Ларк не беше човек на действието като брат си Дуер. Перспективите го парализираха. Отлично си представяше потенциалните недостатъци на всеки от колебливите му планове.
„Докато съм свободен, Линг все още има надежда. Нямам право да я лишавам от това, като попадна в капан. Най-важното е да открия място, където да си почина… може би да намеря нещо за ядене… и после да измисля план.“
Ларк използваше лилавия пръстен като шперц, позволяващ му да проучва различните помещения по дългия му път с надеждата да открие храна, оръжие или информация, които да му послужат срещу врага. Някои стаи бяха празни. В други имаше джофури, но те не обръщаха внимание на отварящата се и бързо затваряща се врата. Подобно на трекските си братовчеди на Джиджо, джофурите се съсредоточаваха върху непосредствената си задача и бавно реагираха на странични дразнения.
Ларк не успя да се скрие само веднъж.
Разглеждаше лаборатория, пълна с извити прозрачни тръби, в които съскаха кипящи пари. И внезапно откри, че пътят му е препречен от огромна купчина. Тя току-що се беше извърнала от някакъв пулт и всичките й сетивни пръстени бяха активни.
От върха на джофура изригна гъст дим. По мазния конус запремигваха тъмни и светли петна, изразяващи изненадана ярост.
Ако имаше време за мислене, Ларк никога не би събрал смелостта да се хвърли напред към заплашителната маса, протегнал единственото си оръжие покрай десетките извиващи се пипала, които обгръщаха раменете му.
„Господарските пръстени правят джофурите амбициозни и решителни — безпристрастно си помисли той. — Но слава на Ифни, че в други отношения са също като треките. Ленивите им нерви никога не са били поставяни на изпитание от хищници.“
Но джофурите имаха други предимства. Пулсиращите пипала се усукаха около шията и ръцете му, въпреки че гърчещият се малък пръстен, последният подарък от Аскс, изстрелваше сънотворни сокове.