Родена магьосница
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #3
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Родена магьосница». Краткое содержание книги:
От мъгливите клисури се появи препускащ в галоп имперски жребец. Радж Атън изгледа ездача с присвити очи. Беше девет-десетгодишно момче от пустинята, капнало от умора. Беше облечено в бял бурнус, с тъмна пелерина, и беше увило главата си с тюрбан. Отпред на седлото беше вързана кутия за писма. Радж Атън от пръв поглед разбра, че момчето носи лоши вести.
Закрачи назад към огъня, под надвисналия шпионски балон.
Щом приближи, момчето плесна коня с камшика си. Жребецът погледна тъмния силует на граака, заподскача от страх, присви уши и ноздрите му се разшириха. Беше мокър от пот и дишаше трудно.
— О, Велика светлина! — викна момчето, щом позна Радж Атън. — Вчера призори халите взеха мините с кръвния метал в Картиш! Водеше ги самата Господарка на Долния свят.
Фейкаалд ахна.
— Ако този щурм е бил като при Карис…
За Радж Атън беше непосилно да обхване с мисъл заплахата, която можеше да донесе една орда от хали. Съвършената му памет превъртя в ума му образи със злата магесница, присвита над Костения хълм, с пулсиращия от светлина отровножълт прът, бълваща миризливите си заклинания, докато слугите й стояха скупчени по-долу. Проклятията й бяха убили всяко растение, бяха ослепили и оглушили войските му, бяха изстискали водата от човешката плът.
Халите в Картиш можеха да нанесат неописуеми щети. Само унищожението на житните поля щеше да донесе глад за цял Индопал.
— Всички излязоха на бой — продължи задъхано момчето, — освен вашите слуги в Палата на канарчетата в Ом. Те отвеждат Посветителите ви на север. Пратиха ме да…
— Казваш, че ги води Господарката на Долния свят?
— Да — отвърна момчето. Очите му бяха ококорени от страх. — Зла магесница, много голяма. Никой не е чувал за такава като нея.
Разбира се, осъзна Радж Атън. Халите щяха да пратят в Индопал най-добрите си пълчища. Беше по-населен от Роуфхейвън, по-могъщ. И тяхната страховита владетелка щеше да излезе срещу него.
Хората му отчаяно се нуждаеха от него.
Той смъкна момчето от коня и скочи на седлото. После извика на огнетъкачите си:
— Последвайте ме, когато можете!
Фейкаалд вдигна очи към него в очакване на заповед. Радж Атън се поколеба. Чувстваше се зле, сякаш самата му душа линееше. Трябваше му сила.
— Ти се върни в Карис — заповяда му той. — Разбери какво е направил Земния крал със силарите ми. Ще ми трябват.
— Той няма да ми се довери — възрази Фейкаалд.
— Ще ти се довери, ако повярва, че си отишъл против волята ми — каза Радж Атън, дръпна златната кутия за писма и я хвърли на Фейкаалд. — Кажи му за халите в Картиш. Кажи му, че ги води Владетелката на Долния свят. Кажи му, че си дошъл да го помолиш да помогне на Индопал.
— Мислите ли, че ще дойде? — попита Фейкаалд.
— Сигурен съм.
— Както заповядате, о, Светлина на света — каза Фейкаалд.
Радж Атън обърна жребеца и препусна към Картиш.
Родена магьосница
Нямам баща. Като всички Земни пазители, роден съм от Земята.