Красавицата и звярът
- Автор: Хауъл Хана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Минева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Обещана на наследника на Сейтън Менър, прекрасната Гита с ужас узнава, че в навечерието на сватбата годеникът й е бил убит. Напълно объркана, тя открива, че е омъжена за новия наследник, груб и войнствен рицар, наричан Червения дявол.
Гита беше твърде уморена, за да се смути. Въпреки че все още не й беше удобно, когато се изправеше гола пред него, умората й надви обичайната свенливост. Чувстваше се слаба като малко болнаво дете, затова се остави напълно на неговите грижи.
Тейър установи, че шетнята около нейната баня му доставя голямо удоволствие. Щастие беше, че има свободата да я разглежда, да я докосва. Но като знаеше колко е уморена, не можеше да допусне страстта и желанието му да надделеят. Понякога се смущаваше от лекотата, с която тя ги подклаждаше. Колкото и приятно да беше това, можеше да се нарече и слабост.
Наблюдаваше я, докато движеше ръката си по пълните й гърди. Въздъхна и си помисли, че тя би могла да събуди такава слабост у всеки мъж. Трудно му беше да повярва, че притежава такава красота. Учудваше се всяка сутрин, когато се събуждаше и я намираше свита в прегръдките си. Това не му помагаше да се отърси от безпокойството. Започваше да си мисли, че никога няма да се освободи от него.
Усмихна се, когато я подсушаваше и обличаше в чиста роба. Беше смъртно уморена. Нежно я положи отново на леглото. Изгаси свещите, легна до нея и я обви с ръце.
— Ето, така е много по-добре — измърмори той, вдъхвайки аромата на косата й.
— Бях много мърлява, нали?
— Да. Сега отново си сладка.
— Благодаря, Тейър. — Въпреки състоянието си, тя си даде сметка за възбудата му, за жаждата, която не можеше да утоли. — Съжалявам. Капнала съм от умора.
— До сутринта ще си отпочинеш — усмихна се той лукаво.
— Да. И?
— Ще чакам.
— О!
Заспа, както се усмихваше. Тейър избухна в сърдечен смях. Но реши, че вече няма да й позволява да се изтощава така. Решението му беше продиктувано не само от глада на собственото му тяло. Тя рискуваше здравето си. А това беше прекалено висока цена за чистотата, колкото и приятна да беше тя. Шеговито си помисли, че и собственото му неудовлетворено желание е с прекомерно висока цена. Затвори очи и се опита да заглуши изгарящото го желание.
Гита се опъна лениво, докато наблюдаваше мъжа си, който се миеше. Реши, че е много приятно да се събудиш от нежни гальовни ръце и меки, горещи целувки. Насладата, която й донесе любовната игра, не можеше да бъде помрачена дори от мислите за предстоящата работа.
— Сега, Гита — Тейър я изгледа строго, докато се обличаше, — вече няма да работиш толкова много.
— Няма ли?
— Няма. Разбирам, че трябваше да се почисти тази кочина. Но вече е чисто. С останалата работа няма защо да се бърза толкова. Здравето ти е по-важно от всякакъв комфорт. Ако се разболееш, ще загубиш повече време.
— Да, прав си. И аз си мислех за това, докато се влачех към леглото снощи. Но мръсотията беше голяма. Не можех да я понасям.
Той се доближи до леглото, наведе се и я целуна.
— Знам. Сега вече я отстранихме и можем да поддържаме чистота с малко надзор. Така че внимавай! Това е заповед — добави той и поклати предупредително пръст, преди да излезе.
Тя не протестира. Такава заповед може да спази лесно. На този свят има много неща, без които може да живее, но не и без чистота. Вече се беше справила с мръсотията, настанила се във всяко кътче на имението. С голямо удоволствие ще намали темпото. Има много време, за да направи къщата толкова хубава, колкото може да стане. Ще го прави стъпка по стъпка. Замисли се дали и това не е много бързо.
Погледна към градината и промърмори:
— Билките не могат да се видят от плевели.
— Да — въздъхна Маргарет. — Ясно е, че тези глупаци не са се грижили много за лековете.
— Нито за приятните аромати.
— Съвсем очевидно.
Гита запретна ръкави и клекна в прахта.
— А ние ужасно се нуждаем и от двете. Ще издирим полезните растения, които все още са оцелели в буренака. Може да са поотслабнали, но мисля, че все още има време да се съживят този сезон.
— Да. И да цъфнат. — Маргарет клекна до Гита, запретна ръкави и огледа градината. — Мисля, че виждам някои полезни растения да се подават изпод бурените.
Мълчаливо се наведоха рамо до рамо. Гита обичаше да работи в градината. Работата и в зеленчуковата, и в цветната градина, засадена просто за красота, й доставяше удоволствие. Беше тежък труд, но й носеше удовлетворение.
— Гита, щастлива ли си?
Сепна се от неочаквания въпрос на братовчедка си и за миг се втренчи в нея, преди да отговори:
— Страхуваше се, че не съм ли?
— А, не. Но много малко говориш за това.
— Няма много за казване. Мисля, че човек говори повече, когато нещата не вървят.
— Да, понякога. А обичаш ли Тейър?
— Ох, Боже, този въпрос!
— Да, този. Обичаш ли го?
— Страхувам се, че не знам. Не е толкова лесно да се разбере, както си мислех. Но има нещо, в което съм сигурна — той ме интересува. Само че дали този интерес и страстта означават любов? Вярвам, че може да се интересуваш от някого, но все пак да не го обичаш. Не, не това исках да кажа. Ами, това е главоблъсканица — поклати тя глава.