Красавицата и звярът
- Автор: Хауъл Хана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Минева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Обещана на наследника на Сейтън Менър, прекрасната Гита с ужас узнава, че в навечерието на сватбата годеникът й е бил убит. Напълно объркана, тя открива, че е омъжена за новия наследник, груб и войнствен рицар, наричан Червения дявол.
— Заради Маргарет ли?
— Да. Ревнива е заради тази единствена ергенска грешка на чичо ми, въпреки че не мога дори да си помисля за Маргарет като за грешка. И от ревност леля ми се опитва да насъска семейството срещу него, но няма да успее.
— Сигурна ли си в това?
— Напълно. Скоро момчетата и момичетата ще отидат при моите родители, Маргарет е вече с мен, както е било предвидено. Двете къщи ще се смесят напълно. Каквато и отрова да е била излята, ще бъде изхвърлена.
Докато я слушаше, Тейър си даде сметка, че това е най-подходящият момент да заговори за Бек. Съдбата на Маргарет вълнуваше Гита и щеше да смекчи отношението й. Но въпреки това му беше трудно да започне. Не се безпокоеше от това, как ще приеме Бек. Нещата можеше да се променят. Тревожеше го историята, която трябваше да й разкаже. А тя беше унизителна и се страхуваше, че го представя като пълен идиот. А и никоя жена не се радва, като слуша за любовта на съпруга си към друга жена, макар тази любов отдавна да е мъртва. Опита се да преглътне тези опасения и започна разказа си:
— Като говорим за ергенски грешки… — започна той с колеблив глас. Гита усети как се напряга. Не искаше да спира разказа му. Очакваше да продължи и се молеше да не чуе история, която да я нарани прекалено силно. — Трябва да изплюя камъчето сега — промърмори той. — За такива грешки е лесно да се говори на тъмно.
— Човек се чувства по-малко разголен.
— Да. Бек е мой син.
— Подозирах това — прокара ръката си през гъстата му коса. — Този цвят е доста рядък.
— Това е тайна.
— Няма да кажа на никого — каза тя и добави на себе си: — Освен може би на Маргарет и на Една.
— Майка му е лейди Елизабет Севийе, по баща Дарнел.
— Не съм чувала за тези фамилии.
— Ще чуеш и за двете, ако ни поканят в двора. Където е дворът, там е и лейди Елизабет.
— Много е красива, нали? — Гита смръщи вежди при издайническата несигурност в гласа си.
— Да. Много. Млечно бяла кожа, абаносово черна коса, зелени очи и меки плътни форми. Бях много млад, само на двадесет и една години, когато я срещнах. Тя беше на шестнадесет, но вече имаше опит във флиртовете, а от невинността й не беше останал и помен. Бях не само млад, но и глупав. Мислех, че е невинна и очарователна, но подведена от корумпираните отношения в двора. И станах неин любовник.
Внезапната болка накара Гита да потрепери вътрешно. Трябваше да си повтаря, че по това време е била още дете на осем години. Така се освободи от болката.
— Тя така живо откликваше на всичките ми любовни клетви! — Тейър поклати глава: — Накара ме да повярвам, че има шанс да се оженим, макар че бях безимотен рицар. Поставих сабята си в услуга на един граф с надеждата да получа в замяна награда, която би помогнала за женитбата. Изглеждаше, че страда, когато дойде време да тръгна за бой. Това ме накара да се почувствам сигурен в любовта й.
— И се върна при нея?
— Да, след шест месеца. Наистина без земя, но с пълна кесия. Достатъчно пълна, за да мога да купя малко имение. Тя обаче вече не беше в двора. Наложи се почти две седмици да я издирвам.
— Къде беше отишла?
— В един женски манастир, за да роди детето ми. Бек беше на няколко дни, когато я открих. Седеше и слушаше спокойно, докато й разказвах за спечеленото. Когато й заговорих за любов и женитба, се разсмя.
Гита усети болката от унижението в гласа му и го притисна по-силно в обятията си. Искаше й се да я измие от сърцето му, да я заличи от паметта му.
Макар че му беше трудно, Тейър продължи разказа си:
— Каза, че не ме е смятала за такъв голям глупак. Наистина ли съм повярвал на това, в което се е клела? Напомних й за сина, който току-що беше родила от мен. Той положително е доказателство за любов. Тя пак се разсмя. Синът, каза тя, е доказателство само за това, че номерата, които използвала, за да не може семето ми да я оплоди, не били добри. Опитите да се освободи от детето също останали безрезултатни.
— Опитала се да убие детето в утробата си? — прошепна Гита, напълно шокирана.
— Да, но Бек беше силно бебе. По-късно установих, че първата му глътка въздух е можела да бъде и последна. Когато останала сама с бебето, се опитала да го задуши. Една от монахините я хванала и взели детето. Оправдали действията й, като си казали, че сигурно е полудяла при вида на живото доказателство за греха й. Искала е да не остане никакво доказателство за липсата на девственост. Защото сватбата й вече била уговорена. Не можех да повярвам това, не исках да повярвам. Опитах се отново да я убедя да се омъжи за мен. Каза ми, че съм кръгъл глупак, щом съм могъл някога да помисля, че ще се омъжи за безимотен рицар като мен, за човек, който трябва да продава умението си да се бие, за да си изкарва прехраната. Как би могла да ме предпочете пред богатия и с много титли Севийе? Пред човека с толкова много имоти? Напомних й, че ще престане да я обича, щом разбере, че не е девствена. Тя се изсмя и на това. Щяла да напръска чаршафите с кръв и Севийе щял да повярва, че е девствена.