Изкупление
- Автор: Ла Плант Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Ташева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкупление». Краткое содержание книги:
Озовала се на дъното, единственият изход за нея е да стане проститутка.
Случайността я среща с масовия убиец, хвърлил в ужас целия град, но тя успява да му се изплъзне, превръщайки се в единственият свидетел, който може да помогне на полицията. Лорийн неволно е въвлечена в разследването. Залавянето на убиеца ще бъде нейното изкупление.
Седнал на бара в „Джоус Динър“, той пресушаваше третата си чаша за вечерта. Масивните му хълбоци преливаха извън малкия кръгъл стол. Най-после Колин Спаркс се появи на входа. Руни веднага поръча още две питиета и фъстъци.
— Закъснях, защото твоят случай се оказа много по-интересен, отколкото предполагах. В моя участък е имало подобен случай преди около четири години, тоест преди да ме преместят тук. Убитата е проститутка. Ето, чети. — Подаде му той папката.
— Умен и съобразителен както винаги! — потупа го Руни. — Как си, лейтенант? Как върви службата?
— Не се оплаквам. Още съм нов — усмихна се младежът.
Капитанът отвори делото и внимателно заразглежда снимките. Изрусената коса бе отметната назад, разкривайки няколко сантиметра от естествения кестеняв цвят. Мария Валез, трийсет и две годишна, полумексиканка. Следващата снимка показваше тялото на жертвата в багажника на изоставен буик. Лицето й беше размазано от удари с тежък предмет. На тила зееше дълбока рана. Предполагаемо оръжие — двустранен чук. Следствието бе приключено поради липса на свидетели, а делото бе останало висящо. Той затвори папката и лапна няколко фъстъка.
— Мога ли да я взема за известно време? Искам да проверя дали има съвпадение между кръвните проби.
— Разбира се.
— Благодаря — усмихна се и махна на келнера. — Сега ще те почерпя с най-доброто къри в Пасадена.
Двамата тръгнаха към „Звездата на Азия“. Вятърът развяваше шлифера на Руни. Стиснал папката под мишница, той ускори крачка, за да стигне по-бързо до прохладния ресторант.
Лорийн излезе от фитнес клуба „Стройна като топола“ като мокра котка, смазана от поредния отказ. Петите я боляха, косата й беше влажна от пот, а кремавата блуза беше зацапана. Бе проверила за работа на десет места и винаги се оказваше, че или мястото вече е заето, или тя няма нужната квалификация. В този фитнес клуб загуби търпение.
— Каква шибана квалификация трябва да притежавам, за да уреждам срещи по телефона? — извика тя на мускулестата и накъдрена като Шер дама.
— Исках да бъда учтива с вас — махна с изкуствения си маникюр „Шер“. — Истината е, че изглеждате като смъртта, гримирана с руж и сенки за очи. Освен това сте твърде стара. Ясно ли се изразих?
Лорийн затръшна вратата след себе си и тъкмо се канеше да се прибира, когато на двайсетина метра забеляза табелата на „Селър Сейлс“, последната фирма от обявите, предлагащи работа. Тя избърса чело с опакото на ръкава си и мезе. Ако беше закъсняла само с една минута, щеше да се размине с капитан Руни, тръгнал към близкия ресторант със Спаркс. Офисът на „Селърс Сейл“ изглеждаше изоставен и мръсен. На тезгяха, който вероятно изпълняваше ролята на рецепция, нямаше никой. На стената висяха два плаката на гей клубове, апелиращи за признаване правата на свободната любов, и реклама на овесени ядки. Мръсна ваза с увехнали цветя допълваше интериора. Тя тъкмо се канеше да излезе, когато от вътрешната стаичка изскочи нисък набит мъж с опъната до пръсване тениска и бели джинси.
— Слава Богу! Влизайте, влизайте, бързо! Аз съм Арт Матюз. Вече се бях отчаял.
След известно колебание Лорийн затвори вратата и го последва. Шишкото я въведе в килер, пълен с бои, дървени маси, рамкирани платна, стълби и навити на рола килими.
— Телефонът и списъците трябва да са някъде тук. — Тъмните му очи изглеждаха още по-големи зад големия диоптър. — Господи, къде ли съм дянал списъците? Ужасно закъснявам! Казаха ми, че ще дойдете няколко часа по-рано.
— Трябва да има някакво недоразумение. — Тя се огледа неловко.
— „Селър“ беше закрит преди месеци — заобяснява Арт с ръце на кръста. — Аз откупих договора за наем и утре откривам картинна галерия. Живопис и фотография. Да не повярваш! Господи, само аз си знам какво ми мина през главата. КЪДЕ Е ШИБАНИЯТ ТЕЛЕФОН?
Лорийн посочи с очи под масата. Плешивият дебеланко с мъка се наведе, издърпа го и цветисто изпсува, виждайки, че не е включен.
— С каква цел сте тук? — Той седна на пода с кръстосани крака и извади от джоба си някаква карта. Погледна Лорийн, после картата, отново Лорийн и взе да набира някакъв телефонен номер.
— Администраторка — закашля се тя.
— Тук е Арт Матюз — започна той. — Обещахте ми, че… Проклети телефонни секретари! Някой трябва да се свърже с поканените още днес. Над сто души! — Той скочи на крака. — Имам нужда от помощ. Трябва да сваля мазилката от стените и да окача платната.