Изкупление
- Автор: Ла Плант Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Ташева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкупление». Краткое содержание книги:
Озовала се на дъното, единственият изход за нея е да стане проститутка.
Случайността я среща с масовия убиец, хвърлил в ужас целия град, но тя успява да му се изплъзне, превръщайки се в единственият свидетел, който може да помогне на полицията. Лорийн неволно е въвлечена в разследването. Залавянето на убиеца ще бъде нейното изкупление.
В онази вечер Кит не се върна вкъщи за вечеря. Баща й реши да телефонира. И сега усещаше мириса на пържолата и пържените картофки, които сервираше на масата, когато видя ужасеното му лице. Слушалката падна от ръката му и той облегна глава на стената. После удари с юмрук стената и изскочи в коридора.
— Катастрофа с Кит — докато обличаше сакото си, успя да извика той и се втурна навън.
Така двамата останаха сами. До края на живота си баща й не можа да се примири със загубата на сина си. Скръбта го направи още по-студен и безразличен към нея. Дори и да бе изпитвал гордост от това, че я приеха в полицейската академия, никога не го показа. Почина три седмици преди нейното дипломиране.
Лорийн продаде къщата и се премести в апартамент. Докато събираше вещите си, попадна на снимки на майка си и откри, че на младини Елън Пейдж е била крехка плаха хубавица. Намери и няколко албума, в които всеки успех на брат й бе документиран за потомците, а само една-две нейни снимки бяха прибрани в един плик.
Изгори повечето от семейните спомени и продаде мебелите. Запази само една снимка на брат си и сватбената фотография на родителите си. Чувстваше, че би могла да ги обикне като семейство, но не можа, защото всъщност не бяха семейство. И ето, сега нямаше нищо, дори снимка на Майк и децата. Извика ги в паметта си и те дойдоха — малката Джулия, сладкото личице на Сали и… Майк. Мисълта, че ги е загубила безвъзвратно, я натъжи. За да се освободи от тягостното чувство, започна да брои мръсните петна по тавана.
Събудиха я тежките стъпки на Роузи в кухнята. Беше се схванала от неудобната поза, в която беше заспала.
— Закъснявам — както винаги кисела по това време, Роузи нагъваше овесени ядки с мляко. — Ще нахраниш ли котката?
— Мислиш ли, че алкохолизмът е наследствен? — Лорийн се протегна и седна на масата.
— Ако идваш редовно на нашите събрания, ще разбереш и това. — Остави празната купа в мивката. — Казват, че уж бил. Защо не прочетеш брошурите, които ти оставих?
Докато приятелката й се миеше в банята, мълчешком благодари на Бога, че не беше изпила онази бира. Бе извоювала от пагубната си слабост още един трезвен ден.
На ъгъла на улицата Роузи се размина с патрулната кола. Двамата офицери провериха адреса и надникнаха по разнебитеното стълбище. Шофьорът на таксито не беше сигурен дали това е адресът, на който беше оставил жената, но знаеше улицата и датата. Описанието, което даде за клиентката, съвпадаше с това на другите двама свидетели. Спомняше си, че я е взел близо до паркинга на супермаркета и че един от предните зъби на клиентката му бил изваден.
Лорийн се изучаваше пред огледалото. Костюмът й беше един номер по-голям, но пъхна сакото в полата, за да изглежда като блуза. Резултатът беше повече от задоволителен. Сложи си перлените обеци на Роузи, гримира се с нейните сенки и руж и тъй като всички червила на приятелката й бяха крещящо оранжеви, сложи на устните си малко балсам. Когато на вратата се позвъни, за миг се поколеба — трябваше първо да поиска разрешение от Роузи да използва обеците й. Ако се е върнала, отново щеше да се нацупи. Последва втори звън. Вече знаеше, че не е Роузи. Тя би си отворила сама, затова реши, че може би е Джейк.
В шока си отстъпи крачка назад, докато единият от полицаите мина покрай нея и влезе в жилището. Искал само да й зададе няколко въпроса. Другият остана пред вратата. Лорийн запали цигара и приседна на края на дивана, доволна, че поне беше успяла да оправи леглата.