Мълчанието на агнетата

— На лявата и ръка два нокътя са счупени — продължи Старлинг, щом докторът излезе. — Счупени са до живо месо, а под другите се вижда нещо като прах или твърди частици. Може ли да взема проби?

— Вземи проби от мръсотията и няколко люспи от лака, за нокти. Ще уведомим местните, след като получим резултатите.

Докато Старлинг вземаше пробите, в стаята влезе Ламар — кльощав служител на погребалния дом с румено лице като на алкохолик.

— Да не сте била маникюристка? — попита той. Зарадваха се, че по дланите на мъртвата няма следи от ноктите и — това означаваше, че също като другите и тя е била мъртва, когато с нея са извършили всичко останало.

— Искаш ли да я фотографираш по корем? — попита Крофорд.

— Няма да е зле.

— Първо да видим зъбите, а сетне Ламар ще ни помогне да я обърнем.

— Само снимки или и схема на зъбите? Старлинг завинти приспособлението за фотографиране на зъби към обектива на апарата за отпечатъци и се зарадва вътрешно, че никоя част не липсва от куфарчето с инструментите.

— Само фотографии. Схема без рентгенови снимки ще ни обърка. А така ще можем да елиминираме някои от жените, за които е съобщени, че са изчезнали.

Ламар с ръцете си на органист нежно отвори устата на мъртвата и отдръпна устните, докато Старлинг нагласяше полароидния фотоапарат, снимащ едно към едно, по-близо до лицето, за да запечата подробно предните зъби. Дотук беше лесно, но за кътниците трябваше да ползува специалния рефлектор и да наблюдава отстрани през бузата отблясъка на светкавицата, за да е сигурна, че устната кухина е била добре осветена. Досега бе виждала как се върши това само в час по съдебна медицина.

Изчака първия полароиден отпечатък на кътниците, регулира светлинния контрол и направи втори. Новата снимка беше много по-добра.

— В гърлото и има нещо — забеляза Кларис. Крофорд се взря в снимката. Точно зад мекото небце се виждаше тъмен цилиндричен, предмет.

— Подай ми светкавицата.

— Когато вадим труп от реката, устата често е пълна с листа и какво ли не — обади се Ламар, докато помагаше на Крофорд да надникне в устата на младата жена.

Старлинг извади от сака си пинцета. Погледна към Крофорд застанал от другата страна на трупа. Той кимна. След секунда предметът беше изваден.

— Какво е? Шушулка? — попита Крофорд.

— А, не — голяма какавида — рече Ламар и беше прав.

Старлинг я прибра в бурканче.

— Дайте на хората на шерифа да и хвърлят едно око — каза Ламар, Снемането на отпечатъци, когато трупът лежеше по корем, бе по-лесно. Старлинг се бе подготвила за най-лошото, но не стана нужда да прибягва до досадното и трудно за осъществяване инжектиране на пръстите. Нанесе отпечатъците върху тънката пелена на подковообразното приспособление. Взе отпечатъци и от пръстите на краката, в случай че разполагат само с бебешките отпечатъци, които се правят от ходилата на новородените още в родилното.