Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
— Оскар, иди да повикаш доктор Ейкин. Той е длъжен да присъства на погребалната служба, макар че едва ли е започнала. Кажи му, че от Кракстън го чакат на телефона.
Съдебният лекар доктор Ейкин влезе в малката канцелария и с крак, стъпил върху стола, разговаряше с патолога в Кракстън, като почукваше по зъбите си с рекламно ветрило. Съгласяваше се с всичко, което му казваха в слушалката.
И така, в зала за балсамиране с тапети на огромни мръсно зелени рози, които приличаха повече на зелки, и, картина, мухлясваща под високия таван, в къща, която сякаш помнеше от детските си години, Кларис Старлинг се запозна с първата — за нея — жертва на Бъфало Бил. Яркозелената торба за трупове, със затворен до края цип, бе единственото съвременно нещо в стаята. Беше положена върху старовремска порцеланова маса за балсамиране, отразена многократно в стъклените витрини на шкафчетата, изпълнени с инструменти с неапетитно предназначение и течност за балсамиране.
Крофорд отиде при колата да вземе предавателя на пръстови отпечатъци, с който посредством централния компютър, ако имаха късмет, щяха да установят самоличността на трупа, докато Старлинг разопаковаше инструментите си върху дъската за отцеждане на голяма мивка с две корита.
В стаята имаше прекалено много хора. Няколкото помощник-шерифа, главният помощник-шериф — всички влязоха заедно с тях и с нищо не показваха, че имат намерение да си тръгнат. Лошо. Защо Крофорд не дойде да ги разкара?
Стана течение и тапетите се издуха, сетне се всмукаха навътре — лекарят включи голям прашен вентилатор.
Застанала до умивалника, Старлинг се нуждаеше сега от много повече и по-мощен наплив на смелост, отколкото всеки морски пехотинец, преди да скочи с парашут. Един образ изплува в съзнанието и и помогна, пронизвайки сърцето и:
Майка и, застанала до умивалника, мие кръвта от шапката на баща и. Тя е пуснала студената вода и все повтаря: „Ще се оправим, Кларис. Кажи, на братята и на сестра си да си измият ръцете и да седнат край масата. Първо трябва да поговорим, сетне ще си приготвим нещо за хапване.“
Старлинг свали шала от врата си и го омота около главата си, както правят акушерките из планините. Извади хирургически ръкавици от куфарчето. Когато отвори уста за първи път, откакто пристигна в Потър, гласът и прозвуча по-гръмко от обикновено и силата му накара Крофорд да се ослуша пред прага на вратата:
— Господа! Ако обичате, господа! Искам да ви кажа нещо. Моля ви. Оставете ме сега да се погрижа за нея.
Тя вдигна ръце пред лицата им, докато нахлузваше ръкавиците.
— Има неща, които ние трябва да свършим. Вие сте я докарали и аз съм сигурна, че близките и биха ви благодарили за това. Но сега ще ви помоля да напуснете залата и да ме оставите да се погрижа за нея.
Крофорд видя как те внезапно се смълчаха, изпълниха се с уважение и взеха да се подканят един друг: „Хайде, Джес. Да излезем на двора.“ Крофорд видя също, че присъствието на мъртвата бе променило атмосферата: откъдето и да беше жертвата която и да беше тя, реката я бе довлякла на тяхна територия и докато лежеше тук безпомощна, между нея и Кларис Старлинг се бяха създали особени отношения. Крофорд разбра, че тук Старлинг е наследница на онези мъдри възрастни знахарки, яки селянки, винаги готови да помогнат, когато от тях има нужда, да бдят над мъртвия, а когато бдението привърши, да го измият и приготвят за погребението.
В помещението останаха само Крофорд, Старлинг и докторът. Доктор Ейкин и Старлинг се спогледаха, сякаш се познаха един друг. И двамата някак особено доволни, особено смутени. Крофорд извади от джоба си бурканче с ментолово-евкалиптов крем за разтриване при настинка и предложи от него на другите двама. Старлинг не знаеше какво да го прави, затова изчака и когато Крофорд и лекарят си намазаха с него ноздрите, тя стори същото.
Измъкна фотоапаратите от куфарчето. То беше върху дъската за отцеждане и Старлинг бе с гръб към помещението. Чу зад себе си как свалят ципа на торбата с трупа.
Премигна срещу розите-зелки на стената, пое дълбоко въздух и го издиша. Обърна се и погледна трупа върху масата.
— Трябвало е да сложат книжни кесии около китките — забеляза. — Ще го сторя, като привършим.
Внимателно нагласи автоматичния фотоапарат и започна да снима трупа.
Жертвата беше млада жена с широк ханш. Старлинг измери с рулетка ръста и — сто и седемдесет сантиметра. Водата бе посивила плътта и там, където кожата липсваше, но водата е била студена, а и трупът не бе, престоял в нея повече от няколко дена. Кожата беше грижливо одрана от гърдите до коленете.