Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Обетована земя - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Обетована земя

Электронная книга - «Обетована земя». Краткое содержание книги:

Спенсър има клиент, който сериозно е загазил. Съпругата на Харви Шепърд е изчезнала. Но той е загубил и една хубава сума от четвърт милион долара, вложени в недвижим имот. Капанът е заложен. Кредитор изпраща за разправа с длъжника един от най-печените наемни биячи, известни в Бостън. Отседнал на плажа край Кейп Код, Спенсър открива липсващата съпруга, но тя се оказва замесена в убийство. В това време, хванатият в капан съпруг има срок от 24 часа — или да се разплати, или да си поръча ковчег… И Спенсър се оказва така дълбоко хлътнал в цялата тази история, че единственият изход от нея е да заложи на един план, който е толкова рискован, че смъртта изглежда неизбежна…
1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 71
Перейти на страницу:

— Не — каза тя. — И престани да се хилиш като някой проклет идиот. — Тя отпи малко от третото си мартини. — Самодоволно копеле.

— Направи го, защото аз съм такова страхотно ченге, нали?

— Не — каза тя. Силата на лицето и очите й беше съсредоточена върху мене. — Направих го, защото те обичам.

Двойката в дъното на помещението стана от масата и тръгна да излиза. Жената беше руса с чуплива коса, мъжът носеше бели мокасини и също такъв колан. Когато излизаха от ресторанта, ръцете им се докоснаха и той хвана нейната и я задържа. Аз изпих остатъка от бирата си. Сюзън отпи от мартинито си.

— По традиция — рече тя, — джентълменският отговор на такава забележка е — „И аз те обичам“.

Сега тя не гледаше към мен. Изучаваше маслината на дъното на своето мартини.

— Сюз — казах аз. — Нужно ли е да усложняваме нещата?

— Не можеш да кажеш традиционното нещо ли?

— Въпросът не е в това да кажа „Обичам те“, а в онова, което ще последва след него.

— Имаш предвид любовта и брака, че те идват заедно като коня и впряга ли?

Аз свих рамене.

— Предполагам, че не е задължително. Виждал съм много бракове без любов. Мисля, че би трябвало да е възможно и обратното.

— А-ха — рече Сюзън и отново ме прикова с погледа си.

— Начинът, по който я караме сега, ми се струва добър — казах аз.

— Не — каза тя. — Това е временно и следователно в крайна сметка, безсмислено. Няма по-голяма обвързаност, не предполага никакъв риск и следователно няма истинска връзка.

— Трябва ли човек да страда, за да има истинска връзка?

— Трябва да има риск — рече тя. — Да знаеш, че ако стане невзрачна и неприятна, можеш просто да се махнеш.

— И това означава брак? Много хора си тръгват от брака. За бога, в момента имам клиентка, която е направила точно това.

— След, колко беше, двайсет и две години? — каза Сюзън.

— Една точка за теб — казах. — Тя не е побягнала при първите капки дъжд, нали така? Но нима това има някакво значение? Някое попче, което чете от Библията?

— Не — каза Сюзън. — Но церемонията е видимият символ на обвързването. Обикновено ние превръщаме в ритуал най-дълбоките си намерения, а бракът е начинът, по който сме превърнали в ритуал любовта. Или един от начините.

— Да не искаш да кажеш, че трябва да се оженим?

— В момента казвам, че те обичам и очаквам някакъв отговор.

— Не е толкова просто, Сюз.

— И вярвам, че съм получила отговора.

Тя стана от бара и излезе. Аз довърших бирата си, оставих една десетдоларова банкнота на бара и тръгнах към стаята си. Нея я нямаше там. Нямаше я и на терасата, нито във фоайето или на паркинга. Потърсих да открия малкия й син шевролет, но него го нямаше. Върнах се обратно в стаята. Куфарът й беше все още на поставката, дрехите й висяха в гардероба. Тя не би се прибрала у дома си без дрехите си. Без мен, може би, но не и без дрехите си. Седнах на леглото и погледнах към червения стол в ъгъла. Седалката беше от пресована пластмаса, краката — четири тънки кръгли пръчки от тъмно дърво, с малки месингови накрайници отдолу. Елегантно. Бях прекалено грамаден и корав, за да заплача. Освен това и твърде стар. Не беше никак чак толкова просто.

Върху бюрото имаше някаква картичка, на която пишеше: „Приятно прекарване в нашия здравен клуб и сауна.“ Съблякох се, изрових чифт бели шорти и някаква сива тениска от бюрото, нахлузих ги и вързах връзките на белите си маратонки „Адидас“ с три черни ленти на бос крак. Сюзън винаги ме ругаеше задето нямам чорапи, когато играехме тенис, но на мене ми харесваше как изглеждам. Освен това е досадно да обуваш чорапи.

Здравният клуб беше един етаж по-долу, застлан с килим, състоящ се от няколко помещения, приспособления за пара, сауна, масажи и една тренировъчна зала с универсален треньор. Когато влязох вътре, насреща ми се усмихна широко един жилав мъж на средна възраст с бели широки панталони и бяла тениска.

— Искате ли едно хубаво натоварване, сър?

— Да.

— Разполагаме с нужното оборудване. Запознат ли сте с универсала, сър?

— Да.

— Както можете да видите, това е една машина за вдигане на тежести, действаща с лостове и ролки като по този начин дава възможност за едно цялостно физическо натоварване, спестявайки неудобството от загуба на време за смяна на тежестите и прочие.

— Знам — казах.

— Нека да ви дам известна представа как действа нашата. Има осем положения на централното звено тук, скамейка за преси, уред за преси над главата…

— Знам — казах аз.

— Отчитането на теглото отляво показва началната тежест, маркировките отдясно сочат допълнителното натоварване в резултат на намаляването на опорната точка…

1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 71
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)