Обетована земя

Хок сви рамене.

— Аз и твоят човек много си приличаме. Вече ти го казах веднъж. Няма останали кой знае колко много такива като нас, мъже като стария Спенсър и мен. Ако си беше отишъл, щеше да има един по-малко. Щеше да ми липсва. А освен това, му бях задължен за нещо от тази сутрин.

— Ти пак не би го направил — рече Сюзън. — Дори и да не те беше предупредил за полицията.

— Не бъди толкова сигурна, скъпа. Правил съм го неведнъж досега.

— Както и да е, драги — обърна се Хок към мен, — сега сме квит. Между другото — Хок погледна назад към Сюзън и се усмихна, — Пауърс има отвратителна уста, но никога не е ругал така пред жени. Той пристъпи напред, сложи пистолета ми на масата, вдигна пистолетите на Мейси и Поуъл и излезе. — До скоро — каза от вратата и замина.

Погледнах към Пауърс.

— Мисля, че те хванахме в опит за предумишлено убийство, Кинг. Това няма да ти помогне да изгладиш онази неприятност, в която вече си се забъркал в Бостън, нали.

— Майната ти — рече Пауърс, отпусна краката си и се свлече на пода, където остана да седи неподвижно.

— Хок беше прав, Кинг — рекох аз. — Никой не си пада по мръсотии.