Всичко наопаки

— Ей, защо пиеш толкова много вода? Цяла бутилка пресуши. Ще се пръснеш, малката — не мирясваше Юля цитирайки текста на една популярна реклама.

— Ти пък си налей и се махай — намесих се аз, като използвах думите от същата реклама.

Последната дума — „махай се“ — подчертах с интонация. Разбира се, това беше грубо, но Юля разбра, прониза ме с негодуващ поглед и млъкна.

Вечерното занимание с Дана започнах със съставен план. Собственият ми опит от спорта ми подсказваше, че на първия етап най-опасно е усещането, че за нищо не те бива. Тогава се отчайваш, губиш всякакъв стимул и бързо зарязваш работата. Не всеки, разбира се — има си такива целеустремени личности, за които трудностите са само предизвикателство, но те са малко и Дана явно не е от тях, в противен случай нямаше толкова бързо да се предаде и да се скрие вкъщи.

Измерих налягането и пулса и записах показателите в талмуда.

— С теб започваме да тренираме тай-чи — заявих бодро. — Застани изправена. Отначало ще се учим да дишаме правилно.

Всъщност това, което бях измислил, беше еклектична смес от гимнастиките ушу, тай-чи и йога, при което бях избрал най-лесните упражнения. Днес Дана непременно трябваше да се справи с тях.

След много кратко време забелязах, че тениската й е мокра от пот. Прекрасно! Точно това ни трябва.

— Умори ли се?

Тя завъртя отрицателно глава.

— Да направим почивка? — предложих.

Дана мълчаливо кимна и излезе от стаята. Аз слисано гледах затворилата се врата и не разбирах какво означава това. И едва когато тя се върна, буквално след две минути, схванах: ходила е до тоалетната. Ама разбира се — водата, която я накарах да пие. Господи, горкото глупаче, търпяло е, вместо да каже. Впрочем защо ли се чудя и аз?

Забравил съм какъв бях на петнайсет години! Ами че аз и на двайсет и пет се стеснявах да кажа на симпатично момиче, че трябва да прескоча до тоалетната, и все измислях някакви прилични причини като „трябва да се обадя по телефона, а тук е шумно“ или търпях до притъмняване в очите. Добре, няма да подлагам безсмислено на изпитание момичешката свенливост, трябва просто да обявявам почивка на всеки половин час и да се правя, че именно така трябва.

Интересно, какво си е мислел татенцето Михаил Олегович, когато е определял за занимания с физическа подготовка по два часа сутрин и вечер? Да не би сериозно да е смятал, че дъщеря му ще издържа по четири часа натоварвания всеки божи ден? Идиотщина. Ето, ние подишахме половин час, още половин час правихме упражнения, аз отново измерих налягането и пулса на Дана и разбрах, че повече не бива да работим. С какво да убием още цял час? Вярно, имаме и масаж, който може да се проточи до четирийсет минути. Пак ли да й изнасям лекция? Май вече й обясних всичко необходимо…

Самата Дана ми подсказа решението. Докато гледаше как покривам с хавлии масата за масаж, тя каза:

— Цялата съм в пот. Трябва да взема душ.