Ужас [bg]

Приятелите на Джон Торингтън внимателно спуснаха ковчега му — вече покрит с тънък син вълнен плат — от релинга на заклещения в ледената си платформа кораб, а останалите членове на екипажа на „Ужас“ завързаха ковчега за голяма шейна. Сър Джон собственоръчно покри ковчега с „Юниън Джак“, а после приятелите и колегите на Торингтън се впрегнаха в шейната и я издърпаха на около шестстотин фута разстояние, до покрития с лед чакълест бряг на остров Бичи.

Всичко това се случи в почти пълен мрак, разбира се, защото през януари тук слънцето не се показва дори по пладне и не сме го виждали вече три месеца. Казват, че ще мине повече от месец, преди южният хоризонт отново да приветства огненото ни светило. Така или иначе цялата процесия — ковчегът, шейната, впрегнатите в нея мъже, офицерите, лекарите, сър Джон, кралските морски пехотинци, напълно униформени под връхните дрехи, които бяха като на всички останали — беше осветена само от клатещите се фенери, докато вървяхме по замръзналото море към замръзналия бряг. Хората от „Ужас“ бяха изсекли и изчистили проходи през няколкото наскоро надигнали се между нас и чакълестия бряг тороса; така траурното шествие почти не се отклоняваше встрани. По-рано през зимата сър Джон беше наредил да се забие редица от здрави колове с опънати между тях въжета и окачени фенери по най-краткия път между корабите ни, а също така да се да се посипят с чакъл проходите към няколкото построени от нас съоръжения: едното предназначено за съхраняване на значителна част от провизиите ни, преместени за в случай, че ледът разруши корабите ни; друго за аварийно спално помещение и научна станция; и трето за оръжейна ковачница, пренесена там, за да се избегне случайното възпламеняване от искра или огън на леснозапалимите ни плаващи домове — научих, че това, от което моряците се страхуват най-много, е пожар в морето. Обаче ни се наложи да изоставим маршрута от пръти и фенери, защото ледът постоянно се движи и издига, и разпилява или смазва всичко, монтирано на повърхността му.