Ужас [bg]

Когато в началото на ноември болестта на двайсетгодишния младеж стана явна, Крозиър го освободи от дежурствата му в слабо осветения трюм — дори само въглищният прах във въздуха е достатъчен, за да предизвика асфиксия и у човек със здрави бели дробове — и оттогава насетне състоянието на Джон Торингтън постоянно се влошаваше. И все пак той би могъл да остане жив още много месеци, ако не беше допълнителният фактор, ускорил смъртта му. Доктор Александър Макдоналд твърди, че Торингтън — който през последните няколко месеца беше станал толкова слаб, че не можеше дори да извършва обичайните си кратки разходки по жилищната палуба с помощта на приятелите си — по време на Рождество Христово се разболя от пневмония и тогава започнаха бдения над постелята му. Когато видях тялото му днес сутринта, бях поразен от това колко е измършавял, но Педи и Макдоналд ми обясниха, че апетитът му през последните два месеца непрестанно е намалявал, и въпреки че корабните лекари са променили диетата му, включвайки в нея повече консервирани супи и зеленчуци, той е продължил да губи тегло.

Тази сутрин наблюдавах как Педи и Макдоналд подготвяха покойника за погребението. Торингтън беше с чиста риза на райета, косата му беше наскоро грижливо подстригана, а ноктите му — почистени. Двамата омотаха с чиста кърпа главата му, за да не увисва челюстта му, а после с ивици от бял вълнен плат пристегнаха ръцете му към тялото на равнището на лактите и китките и краката му един към друг — на равнището на глезените. Направиха това, за да не се разперват крайниците на горкото момче, докато го претеглят — оказа се, че тежи само осемдесет и осем фунта! — а после извършиха и останалите необходими приготовления за погребението. Въпросът за аутопсия на тялото изобщо не се е обсъждал, тъй като беше очевидно, че причината за смъртта е туберкулозата в комбинация с пневмонията и няма опасност от заразяване на други членове на екипажите.

Помогнах на двамата си колеги от КНВ „Ужас“ да положат тялото на Торингтън в ковчега, грижливо изработен от опитния корабен дърводелец Томас Хъни и помощника му Уилсън. Не се наблюдаваше вкочаняване на трупа. Дърводелците бяха посипали дъното на старателно изработения от махагоново дърво ковчег със стърготини — като бяха сложили голяма купчина под главата — и тъй като вонята на разложение още не се усещаше, въздухът беше напоен с мириса на дървесина.