Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Тя затрака с високите си токчета към изхода, без да поглежда назад. Когато излезе от салона, аз бръкнах в джоба си и протегнах ръка към Джанис. Тя разпери пръсти отдолу и аз пуснах обеците върху дланта й.
— Всемогъщи Боже! — възкликна Джанис и лицето й мигом се състари с поне пет години. — Забравих, че не бива да оставям нищо на една ръка разстояние от нея.
— Не й е за пръв път, така ли?
— О, не, прави го непрекъснато. Ние сме сигурно петият салон за красота, който тя удостоява с присъствието си през последните десет години. Другите я търпят известно време и после им писва, защото тя прекалява. Богата, образована, добре възпитана. Просто не проумявам защо го прави.
Спогледахме се мълчаливо в пълно разбирателство и свихме рамене; богаташката ексцентричност бе твърде далече и от двете ни.
— Надявам се да не я загубиш като клиент. Опитах се да постъпя тактично — казах.
— Разбрах и съм ти много благодарна за това. Но тези обеци са ми много по-ценни от който и да било клиент. Подарък са от съпруга ми. Но понякога ми стягат и ги свалям, без да се замисля.
Сметнах, че съм получила предостатъчно благодарности, и посегнах към палтото си.
— Време е да тръгвам — казах. — Престоят ми тук ми достави огромно удоволствие.
— Заслугата е изцяло на брат ми — каза Джанис и отново се усмихна широко. — А ти, в крайна сметка, току-що ми се отплати — тя кимна към обеците в шепата си.
И аз се усмихвах, докато излизах от топлия салон, наситен с приятелска атмосфера, но това не продължи твърде дълго. Температурите бяха паднали, а небето тъмнееше с всяка изминала минута. Изминах пътя до апартамента с бърза крачка. След краткото пътуване в студения, скърцащ асансьор с радост използвах дадения ми от Алсид ключ и влязох в топлото жилище. Включих лампата и телевизора, сгуших се на дивана и с удоволствие си припомних приятно прекарания следобед. След като позатоплих премръзналото си тяло, осъзнах, че Алсид е изключил отоплението. Разбира се, навън беше доста по-студено, но жилището със сигурност не се отопляваше.
Звукът от превъртането на ключа в ключалката ме извади от унеса ми. На вратата се появи Алсид с цял сноп документи в ръка. Изглеждаше изморен и угрижен, но лицето му грейна, когато видя, че го чакам.
— Джанис ми звънна. Каза, че си била в салона — гласът му звучеше все по-топло. — Помоли ме да ти благодаря още веднъж.
Свих рамене.
— Много съм доволна от новата си прическа и всичко останало. Не ми се беше случвало досега.
— Никога досега не си ходила в козметичен салон?
— Баба ходеше от време на време. Придружих я веднъж, за да ми подстрижат връхчетата.
Алсид ме изгледа с такова изумление, сякаш му бях признала, че никога през живота си не съм виждала тоалетна с казанче.
За да прикрия смущението си, разперих пръсти и гордо му показах маникюра си. Не обичах дълги нокти, но Корина съвсем откровено ми каза, че с по-къси от тези не разполага.
— Педикюрът ми е в същия цвят — похвалих се аз.
— Покажи да видя — помоли домакинът ми. Събух маратонките си, свалих чорапите и протегнах крака.
— Не са ли прекрасни? — попитах.
Алсид ме погледна някак особено.
— Много са красиви — тихо отвърна той.
Хвърлих поглед към часовника върху телевизора.
— Май е време да отида да се приготвя — казах аз и се зачудих как точно да взема вана, без да повредя прическата и лакираните си нокти. После се сетих за онова, което Джанис ми разказа за Деби.
— Нали ще се наконтиш за довечера?
— Разбира се — изпъчи се той.
— Защото аз имам намерение да блесна.
Това го заинтригува.
— Какво имаш предвид?
— Почакай и ще видиш.
Прекрасен мъж беше този Алсид, от добро семейство и ми вършеше огромна услуга. Е, по принуда, но се държеше изключително мило с мен въпреки обстоятелствата.
Час по-късно излязох от моята стая. Алсид стоеше прав в кухнята и си наливаше кока-кола. Щом ме видя, той застина и газираната напитка преля от ръба на чашата.
Да, това си беше истински комплимент.
Докато бършеше барплота с кухненски салфетки, той непрекъснато ми хвърляше погледи. Завъртях се съвсем бавно, за да ме види в цялата ми прелест.
Носех червена рокля — крещящо червена, като пожарна кола. Щях да зъзна цяла вечер, защото роклята ми беше с голи рамене, макар и с дълги ръкави, които се нахлузваха отделно. С цип на гърба и клоширана в долната си част — оскъдна долна част, ако трябва да съм точна. Баба ми би се хвърлила по корем върху прага, за да ми попречи да изляза на улицата в такъв вид. Но аз си харесвах роклята. Бях я купила от разпродажба в магазина на Тара; подозирам, че Тара я бе заделила специално за мен. В пристъп на внезапна лудост си бях купила подходящи за нея обувки и червило. А сега и ноктите ми, благодарение на Джанис! Имах и шал с ресни в сиво и черно, с който да се наметна, както и обшита с мъниста миниатюрна черна чантичка в тон с обувките.