Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Беше толкова топъл. Друга посока, Суки!
— Искаш ли да приготвя вечеря и да хапнем, преди да излезем? — най-малкото, което можех да направя. Изстрелях се от леглото като тапа; после се обърнах и го дарих с възможно най-естествената си усмивка. Трябваше да стоя далече от него, защото си нямах никакво доверие.
— По-добре да отидем в кафене „Мейфлауър“ — предложи той. — Интериорът му е като на старо бистро — то е бистро всъщност, — но ще ти хареса. Всички ходят там — от дърводелци до сенатори. Сервират само бира, това устройва ли те?
Свих рамене и кимнах. Нямах никакви претенции.
— Аз не пия много — казах.
— Нито пък аз — отвърна той. — Може би защото баща ми има навика да пие твърде често и твърде много. В такива моменти взема доста неразумни решения — Алсид сякаш съжали за откровението си. — А след „Мейфлауър“ отиваме направо в клуба — бързо добави той. — Напоследък се мръква рано, но вампирите идват доста по-късно: едва след като са се подкрепили добре с кръв, намерили са си придружители и са се погрижили за бизнеса си. Трябва да сме там около десет. Предлагам да излезем да хапнем към осем, ако това те устройва.
— Разбира се, устройва ме идеално — и тук се видях в чудо. Беше два часът следобед. Апартаментът нямаше нужда от чистене. Нямаше смисъл да готвя. Имах любовни романи в куфара и можех да почета, но реших, че не е добра идея да разпалвам фантазиите си допълнително.
— Имаш ли нещо против да изляза, за да се видя с някои наши клиенти? — попита той.
— О, няма проблем, разбира се — нямах нищо против да стои колкото се може по-далече от мен. — Върши си спокойно работата. Аз си нося книги, а тук има и телевизор — можех да започна да чета криминалния роман.
— Ако искаш… знам ли и аз… сестра ми Джанис има козметичен салон. Намира се на четири пресечки оттук, в един от по-старите квартали. Тя се омъжи за местен. Ако искаш, иди там и си направи някоя процедура за разкрасяване.
— О, аз… ами, такова… — чудех се как да намеря достоверна и учтива причина да му откажа, тъй като на пътя към това изкушение стоеше зловещата бариера на моето безпаричие.
Лицето му внезапно се озари от нова мисъл.
— Ако отидеш, това ще даде възможност на Джанис да те огледа от глава до пети. Предполага се, че ти си момичето ми, все пак, а тя ненавиждаше Деби. Посещението ти ще й достави удоволствие, наистина.
— Много мило от твоя страна — казах аз, опитвайки се да прикрия смущението и вълнението си. — Не го очаквах.
— И ти се оказа по-различна от онова, което очаквах — каза той и остави бележка с номера на сестра си на масичката, преди да излезе по задачи.
5
Джанис Ерво Филипс (омъжена от две години, майка на едно дете, както узнах набързо) се оказа точно такава, каквато би могла да бъде сестрата на Алсид: висока, привлекателна, пряма и самоуверена; управляваше бизнеса си сама, и то доста успешно.
Рядко ходех в козметични салони. Баба винаги си къдреше косата сама вкъщи, а аз никога не съм боядисвала моята, нито пък съм я подлагала на каквито и да било процедури, освен подстригване от време на време. Когато признах това на Джанис, която забеляза как се оглеждам наоколо с присъщото за невежите любопитство, кръглото й лице се озари от широка усмивка.
— Значи трябва да те обработим по пълната програма — заяви тя с видимо задоволство.
— Не, не, не — тревожно запротестирах аз. — Алсид…
— … ми се обади от мобилния си телефон и ми даде ясно да разбера, че трябва да ти обърна специално внимание — прекъсна ме Джанис. — А и нека ти призная, скъпа, че всеки, който му помага да се възстанови от оная Деби, е мой пръв приятел.
Наложи се да се усмихна.
— Но аз ще си платя — казах.
— О, не, пари от теб няма да взема — отсече тя. — Даже да скъсаш с Алсид още утре, на мен ми стига утехата, че ще му бъдеш опора тази вечер.
— Тази вечер? — душата ми слезе в петите. Явно отново се намирах в информационно затъмнение.
— Случайно научих, че тази вечер онази кучка ще оповести годежа си в същия този нощен клуб — каза Джанис.
Да, сериозно информационно затъмнение, не ще и дума.
— Омъжва се за… мъжа, с когото се е хванала, след като е зарязала Алсид? — за малко да кажа „Бухала“.
— Чевръста мома, а? Че с какво е повече той от брат ми?
— Не мога да си представя — отвърнах аз с абсолютна искреност и си спечелих бърза усмивка от Джанис. Брат й със сигурност имаше някакъв дефект; може би Алсид сядаше на масата за вечеря по долно бельо или пък си бъркаше в носа на обществени места.