Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
— Е, ако случайно разбереш, ела да ми кажеш. А сега да се залавяме за работа — Джанис мигом доби професионално изражение и се огледа. — Корина ще ти направи маникюр и педикюр, а Джарвис ще се заеме с прическата ти — после добави приятелски: — Косата ти е просто прекрасна.
— Напълно естествена, дар от природата — признах аз.
— Не е боядисвана?
— Не.
— Голяма късметлийка си — каза Джанис и поклати глава.
Малцина споделят мнението й.
Самата Джанис работеше върху клиентка, чиито бижута и посребрена коса ясно свидетелстваха, че е представителка на привилегированото общество, а докато въпросната дама ме оглеждаше равнодушно с каменно изражение на лицето, Джанис изстреля куп заръки към подчинените си и отново насочи вниманието си към госпожа Големи Кинти.
Никога през живота ми не ме бяха глезили така. И всичко това бе съвсем ново за мен. Корина (маникюр и педикюр), пухкава и сочна като една от наденичките, които пържих за закуска, лакира ноктите на краката и ръцете ми в крещящо червено, в тон с роклята ми за вечерта. Пръстите на единствения мъж в салона, Джарвис, пърхаха с лекотата и бързината на пеперудени криле. Той беше слаб като тръстика, с боядисана в платиненорусо коса. Докато бъбреше непрестанно, за да ме развлича, той изми косата ми, ондулира я и ме настани под сешоара. Намирах се през един стол от богатата дама, но тя отново не ме удостои с вниманието си. Връчиха ми брой от списание „Пийпъл“, а Корина ми донесе чаша кока-кола. Толкова е приятно да си заобиколен от хора, които всячески се стараят да ти доставят удоволствие.
Имах чувството, че всеки момент ще се подпаля, когато таймерът на сешоара звънна. Джарвис ме измъкна изпод каската и ме отведе обратно до неговия стол. След като се консултира с Джанис, той дръпна предварително нагрятата маша за къдрене от нещо като кобур, прикрепен към стената, и старателно превърна косата ми във водопад от къдрици, свободно разпуснати по гърба ми. Изглеждах зашеметяващо. А когато изглеждаш зашеметяващо, сърцето ти пърха от щастие. За пръв път се чувствах толкова добре след заминаването на Бил.
Джанис идваше да си говорим всеки път, когато й изпаднеше свободна минутка. По едно време се улових, че напълно съм се вживяла в ролята на приятелка на Алсид, когато на практика шансът да стана снаха на Джанис клонеше към нула. Не ми се случваше особено често да бъда приемана толкова радушно.
Много исках да й се отплатя по някакъв начин за добрината и изведнъж ми се предостави точно такава възможност. В огледалото пред стола на Джарвис се отразяваше работното място на Джанис, така че аз седях с гръб към гърба на клиентката й. Джарвис отиде да донесе шише от балсама, който искаше да ми препоръча, а през това време аз гледах в огледалото как Джанис сваля обеците си и ги оставя в декоративна китайска чинийка. Може би нямаше да стана свидетел на случилото се, ако не бях доловила коварна мисъл в главата на богаташката, която звучеше съвсем лаконично: „Аха!“. Джанис отиде да вземе чиста хавлиена кърпа, а аз наблюдавах в огледалото как достолепната й клиентка ловко прибра обеците от чинийката и ги напъха в джоба на сакото си, докато Джанис стоеше с гръб към нея.
В края на моята процедура аз вече знаех как да постъпя. Преди тръгване исках да се сбогувам с Джарвис, който говореше по телефона (с майка си, съдейки от образите в главата му). Станах от пластмасовия си стол и се приближих до богаташката, която тъкмо пишеше чек за Джанис.
— Извинете — казах и се усмихнах лъчезарно. Джанис леко се стресна, а клиентката й ме изгледа високомерно. Тази жена оставяше доста пари в салона и Джанис не би искала да я изгуби. — Имате петно от гел за коса върху сакото. Свалете го за минутка, ако не възразявате, а аз ще го почистя.
Нямаше как да ми откаже. Хванах червено-синьото карирано сако за раменете и внимателно го подръпнах, а тя автоматично изхлузи ръцете си от ръкавите. Отнесох го зад паравана, където миеха косите на клиентите, и забърсах с малко вода едно съвършено чисто място — за правдоподобност (страхотна дума на деня от календара ми). Разбира се, извадих и обеците и ги напъхах в собствения си джоб.
— Ето, няма и следа от петното! — усмихнах се аз и й помогнах да облече сакото си.
— Благодаря, Суки — обади се Джанис с твърде жизнерадостна нотка в гласа. Усещаше, че нещо не е наред.
— За нищо! — ухилих се аз в отговор.
— Да, разбира се — възрастната дама изглеждаше леко сконфузена. — Е, ще се видим другата седмица, Джанис.