Лъвът, Вещицата и дрешникът
- Автор:
- Серия: Хрониките на Нарния #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Василка Мирчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лъвът, Вещицата и дрешникът». Краткое содержание книги:
Нарния… земята, скована във вечна зима… страната, чакаща някой да я освободи…
Питър, Сюзан, Едмънд и Луси, четирите деца от семейство Певънзи, са изпратени в старо имение на гости на стар и ексцентричен професор. Играейки си на криеница, четиримата минават през странен дрешник в загадъчен вълшебен свят, скован от лед — света на Нарния. Сега обаче Нарния е поробена от Бялата Вещица, позната като кралица Джейдис. И когато всяка надежда, че слънцето ще изгрее над заледените поляни, е загубена, песента на приказния лъв Аслан ще събуди Говорещите зверове и ще вдъхне отново живот. Но каква ще бъде цената…
— Аслан, в тоя лагер има предател — каза Вещицата.
Естествено, всички присъстващи разбраха, че става дума за Едмънд. Но Едмънд беше надживял себелюбието си след всичко, което му се бе случило, а особено след сутрешния разговор. Той просто продължи да гледа Аслан. Сякаш думите на Вещицата не го интересуваха.
— Е — започна Аслан, — постъпката му не засягаше теб.
— Забравил ли си за Тъмната магия? — попита Вещицата.
— Да речем, че съм я забравил — отговори мрачно Аслан. — Разкажи ни за тази тъмна магия!
— Да разказвам на теб? — иронично каза Вещицата. — Да ти разказвам за това, което е написано на ей тази Каменна маса, която стои до нас? Да ти разказвам какво е написано с букви, врязани така дълбоко, както е дълго едно копие, върху кремъка на Тайния хълм? Да ти разказвам какво е гравирано върху скиптъра на презморския Император? Ти знаеш повече за магията, която Императорът направи на Нарния още в самото начало. Знаеш, че всеки предател ми принадлежи като моя законна жертва и че за всяко предателство имам право да убивам.
— О-о-о! — възкликна господин Бобър. — Ето как си започнала да си въобразяваш, че си Кралица. Защото си била палачът на Императора. Разбирам.
— Спокойно, Бобър! — отсече Аслан и глухо изръмжа.
— И така — продължи Вещицата — това човешко същество е мое. То ще ми плати с живота си. Кръвта му е моя собственост.
— Ела и я вземи тогава! — обади се бикът с човешка глава и силно измуча.
— Глупак! — кресна Вещицата с жестока усмивка, която приличаше повече на озъбване. — Нима мислиш, че твоят господар може да отнеме правото ми на сила? Той много добре знае Тъмната магия. Знае, че ако не получа кръв, както гласи законът, цяла Нарния ще се преобърне и ще загине в огън и вода.
— Да, самата истина е! — потвърди Аслан. — Не го отричам.
— О, Аслан! — прошепна Сюзан в ухото на Лъва. — Не можем ли… Искам да кажа, ти няма… нали? Не можем ли да направим нещо за Тъмната магия? Няма ли нещо, с което можеш да й се противопоставиш?
— Да се противопоставя на магията на Императора ли? — каза Аслан, като се обърна към нея и сякаш се намръщи.
И никой повече не му предложи такова нещо.
Едмънд стоеше от другата страна на Аслан и през цялото време го гледаше право в очите. Усети буца в гърлото си и се почуди дали не трябва да каже нещо, но след миг разбра, че от него се очаква единствено да чака и да прави това, което му поръчат.
— Оттеглете се всички! — нареди Аслан. — Ще говоря с Вещицата насаме!
Всички се подчиниха. Беше ужасно да чакат и да се чудят. Докато Лъва и Вещицата говореха с тихи гласове, Луси възкликна:
— О, Едмънд! — И започна да плаче.
Питър стоеше с гръб към другите и гледаше към далечното море. Бобрите не помръдваха, хванали се за лапи и с наведени глави. Кентаврите потропваха неспокойно с копита. Накрая всички така се умълчаха, че можеше да се чуят и най-леките звуци: жуженето на една пчела, която прелетя над тях, песента на птиците в гората, дори как листата шумоляха от вятъра. А разговорът между Лъва и Вещицата все още продължаваше:
— Можете всички да дойдете! — каза той. — Уредих въпроса. Тя се отказа от претенциите за кръвта на брат ви.
По целия хълм се понесе някакъв шум, като че до този миг всички бяха затаили дъх и сега отново дишаха спокойно. След това започнаха тихо да разговарят.
Вещицата тъкмо се бе запътила да си тръгва със злорад израз на лицето, но се обърна и рече:
— Как обаче ще бъда сигурна, че ще изпълниш обещанието си?
Аслан изрева, като се понадигна от трона. Огромната му паст се отваряше все по-широко, ревът ставаше все по-силен. Вещицата зяпна, за миг го загледа втренчено, хвана си полите и хукна да спасява живота си.
Глава четиринадесета
Победата на Вещицата
Още щом Вещицата се скри от погледите им, Аслан каза:
— Веднага трябва да се махаме от това място, защото то ще бъде нужно за други цели. Тази вече ще лагеруваме при бродовете на Беруна.
Разбира се, всички изгаряха от нетърпение да разберат какво е говорил с Вещицата. Но лицето му беше толкова сурово, а в ушите им още звучеше ревът му, така че никой не се осмели да го попита.
Хапнаха на открито горе на хълма (силното слънце вече бе изсушило тревата). След това им бе необходимо известно време, за да разглобят палатката и да приберат всичко останало. Преди да стане два часът, вече бяха на път. Отправиха се в североизточна посока, без да бързат, тъй като не отиваха много далече.