Лъвът, Вещицата и дрешникът
- Автор:
- Серия: Хрониките на Нарния #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Василка Мирчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лъвът, Вещицата и дрешникът». Краткое содержание книги:
Нарния… земята, скована във вечна зима… страната, чакаща някой да я освободи…
Питър, Сюзан, Едмънд и Луси, четирите деца от семейство Певънзи, са изпратени в старо имение на гости на стар и ексцентричен професор. Играейки си на криеница, четиримата минават през странен дрешник в загадъчен вълшебен свят, скован от лед — света на Нарния. Сега обаче Нарния е поробена от Бялата Вещица, позната като кралица Джейдис. И когато всяка надежда, че слънцето ще изгрее над заледените поляни, е загубена, песента на приказния лъв Аслан ще събуди Говорещите зверове и ще вдъхне отново живот. Но каква ще бъде цената…
Сюзан слезе от дървото. И тя, и Питър трепереха, като се срещнаха. И аз не мога да отрека, че не последваха сълзи и целувки, но в Нарния никой не гледа на това с лошо око.
— Бързо! Бързо! — чуваше се гласът на Аслан. — Кентаври! Орли! Виждам друг вълк в гъсталака. Там зад вас. Току-що побягна. Всички след него! Ще отиде при господарката си. Сега имате възможност да намерите Вещицата и да освободите четвъртия син Адамов.
Веднага се чуха тропот на копита и шум от крила и около дузина от най-бързите същества изчезнаха в сгъстяващата се тъма.
Питър, който все още не можеше да си поеме дъх, се обърна и видя Аслан близо до себе си.
— Забрави да почистиш сабята си! — напомни му Аслан.
Това бе вярно. Питър се изчерви, като погледна блестящата сабя, цялата омазана с кръв. Той се наведе и я избърса в тревата. След това я избърса в палтото си.
— Дай ми я и коленичи, сине Адамов! — повели Аслан.
И когато Питър направи това, Лъва го докосна с тъпото на сабята:
— Станете, сър Питър — Вълчето проклятие! И каквото и да се случва, никога не забравяйте да почистите сабята си!
Глава тринадесета
Тъмна магия от прастари времена
Сега трябва да се върнем при Едмънд.
След като го принудиха да ходи много повече и да измине много по-дълъг път, отколкото според него позволяваха човешките възможности, Вещицата най-после спря в тъмна долина, засенчена от борове и тисове. Едмънд просто се строполи. Не го интересуваше какво ще стане по-нататък. Искаше само да го оставят да си полежи. Беше прекалено уморен дори за да усети колко е гладен и жаден. Вещицата и джуджетата говореха тихо близо до него:
— Не — промълви джуджето, — сега няма смисъл, Кралице! Те сигурно вече са стигнали до Каменната маса.
— Може би вълкът ще подуши следите ни и ще донесе вести — предположи Вещицата.
— Няма да бъдат добри вести, ако той ги донесе — отговори джуджето.
— Четири трона в Каир Паравел… — замислено продума Вещицата. — Какво ще стане, ако бъдат заети само трите. Тогава предсказанието няма да се сбъдне.
— Нима това има някакво значение сега, когато той е тук? — попита джуджето. То не посмя дори и сега да спомене името на Аслан пред господарката си.
— Той може би няма да остане задълго. И тогава ще ми паднат и тримата в Каир!
— И все пак може би ще бъде по-добре — предложи джуджето — да задържим този тук (при тези думи ритна Едмънд) и да го използваме за откуп.
— Да — промълви Вещицата презрително, — та да го спасят!
— Тогава по-добре веднага да направим това, което трябва да направим.
— Иска ми се да го бяхме направили на самата Каменна маса — каза Вещицата. — Това е най-подходящото място. Тези неща и преди винаги са били правени там.
— Ще мине много време, докато Каменната маса отново може да бъде използвана според предназначението си — отвърна джуджето.
— Вярно! — съгласи се Вещицата и добави: — Тогава аз ще започна.
В този миг с ръмжене към тях стремително се втурна вълкът.
— Аз ги видях! Всички те са при Каменната маса с Него. Убиха моя капитан Могрим. Аз се бях скрил в гъсталака и видях всичко. Един от синовете на Адам го уби. Да бягаме! Да бягаме!
— Не — каза Вещицата, — няма нужда. Тръгвай веднага! Повикай всички мои хора да дойдат тук колкото се може по-бързо! Извикай всички великани, върколаци и духове на тези дървета, които са на наша страна! Извикай таласъмите, вампирите, човекоядците и минотаврите! Извикай страшилищата, знахарките, привиденията и народа на отровните гъби! Ние ще се бием. Какво? Нима не притежавам все още магическата си пръчка?! Нима техните редици няма да се превръщат в камък още докато настъпват? Потегляй веднага! А докато те няма, аз ще трябва да довърша нещо тук.
Голямото чудовище кимна с глава, обърна се и изчезна в галоп.
— Сега — каза тя — да видя какво ще правим, като нямаме маса. Най-добре би било да го опрем на някое дърво.
Едмънд усети, че грубо го изправят на крака. След това джуджето го постави с гръб към едно дърво и здраво го завърза. Видя, че Вещицата сваля мантията си. Голите й рамене бяха ослепително бели. Само тях забеляза, а иначе не различаваше нищо в тъмната долина под дърветата.