Гайдаря от Хамелин
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Борисова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Гайдаря от Хамелин». Краткое содержание книги:
Ла Моя никога не я бе виждал в такова състояние — Флеминг бе успял да я извади от равновесие, а това не бе никак лесно.
— Хейл ме безпокои — призна той. — Той е човекът за мръсната работа на Флеминг. И ако някой успее да ни причини някакви неприятности, това ще е Хейл. Флеминг държи да си остане безупречно чист. И чудесно знае как да го направи. Никога не съм си падал особено по хора от неговия тип.
— Хейл е амбициозен. Упорит. Освен това е женен — единственият от тримата. Има три деца. Той сигурно се отнася към тези отвличания по начина, по който го правим аз и Болд. И въпреки това именно Флеминг се пали толкова силно и не спира със страстните си тиради за децата. На мен ми се струва, че по-скоро се опитва за защити репутацията си.
— Аз не останах с такова впечатление. Като че ли беше абсолютно искрен.
— Хейл си извоювал добра репутация в Бюрото с разрешаването на няколко случая на отвличания в Тексас — на границата с Мексико. Бащи мексиканци се опитвали да откраднат децата от майките им и да ги преведат през границата. Съгласна съм с теб, че Хейл е нашият човек. Ще трябва непрекъснато да го държим под око.
— А Калиджа? — попита Ла Моя, доволен от получената информация.
— Болд не можа да изкопае много за нея. Идва от Бюрото във Вашингтон. Занимава се с анализи и това май е всичко, което знаем за нея. Вероятно Калиджа е човекът, който се занимава с обработването и преценката на съществуващите факти. Но пък може да е и нещо повече от това — тя притежава добри връзки във Вашингтон и така Флеминг си осигурява агент с добри позиции в главното управление. Подсигурява си шпионин. Съюзник. Като се има предвид работата, която върши…
— Един такъв съюзник би бил направо безценен.
— Точно така. — Тя загаси цигарата си в една водна чаша.
Ла Моя я погледна.
— Трябва да предприемем нещо по отношение на майката — Дорис Шотц. Да я насочим към психолог? Просто не зная. Но тя по цял ден стои в коридора на петия етаж. Почти не се движи. Просто си седи там.
— Трябва да намерим детето й. Другото ще се нареди от само себе си. Не сме институция, която раздава утеха и надежди. И тя не би трябвало да прекарва толкова много време в отдела. Така не помага на никого.
— Ти също си майка — напомни й той. — Как би постъпила на нейно място?
Тя се претърколи по гръб и сви крака в коленете.
— Искаш ли да чуеш нещо странно? — Въпросът очевидно бе риторичен. — Когато узнах за изчезването на това дете, изпитах непреодолимото желание да имам още едно бебе. Човек би очаквал тъкмо обратната реакция, не мислиш ли? Но не и аз. Аз реших, че искам още едно дете.
— Бих могъл да уредя нещо — заяви Ла Моя.
— О, не. Недей. Тази неща са сериозни.
— Имам предвид семейство, наше собствено дете.
Тя замълча. Дълго не каза нито дума.
Ла Моя я наблюдаваше и си мислеше, че му напомня за маслените платна на Рубенс. Беше закръглена точно колкото трябва. Тя отметна косата от лицето си, сложи я зад ухото си и изпъна елегантната си шия.
— Спести ми тия приказки. Репутацията ти по отношение на жените е публична тайна, приятелче.
— Хората се променят.
— Хората може би, но не и мъжете. Повярвай ми, зная какво говоря. Вече имам един развод зад гърба си. Така че двамата с теб изобщо не би трябвало да си говорим за деца. Не и докато Ронда Шотц е в неизвестност. Вероятно изобщо не би трябвало да сме тук в този момент, макар че аз работя по-добре, след като се поразтоваря. А ти наистина ми помагаш да се отпусна и разтоваря. Искаш ли пръв да си вземеш душ?
— Не — отвърна Ла Моя и се приближи до нея. — Искам нещо друго преди това. — Той нежно прокара ръка по крака й. Видя я да настръхва от ласката му.
— О, боже… Ще закъснея за срещата си в един и половина — въздъхна Шийла.
— Искаш ли да спра? — попита Ла Моя и нежно докосна с пръсти най-интимната част от тялото й.
— А ти как мислиш? — отвърна с въпрос тя и широко разтвори крака.
— Мисля, че ще закъснееш за ангажимента си в един и половина. — Вече не си мечтаеше да прекара цялата нощ с нея. Искаше само още половин час.
— Това е прекрасно — промълви тя, зарови глава във възглавницата, а на лицето й се появи усмивка на неописуемо задоволство. — Съвършено. — Изви гръб и въздъхна доволно.