Гайдаря от Хамелин
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Борисова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Гайдаря от Хамелин». Краткое содержание книги:
— Чакайте малко! — прекъсна я Флеминг. — Точно по този пункт вашият психологически портрет се различава от становището на петима от най-добрите криминални психолози на Бюрото, госпожо Матюс.
— Лейтенант — поправи го тя.
Възражението й извика усмивка от страна на Флеминг. Усмивка, която изглеждаше твърде странно върху суровото му лице.
— Независимо от вашия профил, нашите специалисти придават особена важност на влиянието на информацията в медиите върху поведението на извършителя.
— Той наистина следи пресата — съгласи се Дафни. — Изобщо не оспорвам това схващане. Но дали позволява на медиите да диктуват бъдещите му действия? Той е изключително организирана личност, която притежава извратено чувство за самоконтрол. Не би позволил на новините в пресата, на ФБР или пък на полицията да дирижират собственото му представление. Не съществува убедителна връзка между информираността на обществеността и неговото преместване в друг град. Тъкмо обратното — решенията му не подлежат на никаква логика и единственото им предназначение е да объркват силите на реда. — Тя замълча за момент и в стаята се възцари мъчителна тишина. — Колко внимателно сте разследвали мошениците, известни с изключителната си прецизност и обиграност?
— Мошеници? — повтори с насмешка Дънкин Хейл. — В момента става дума за похитители.
Флеминг обаче не сваляше поглед от Дафни. Очевидно бе заинтригуван от чутото.
— Нашият човек е актьор — обясни тя. — С много превъплъщения. Всяка роля му носи истинска наслада. Това е единственият елемент, който се повтаря във всичките отвличания. Един човек не развива подобни способности за един ден. Само един обигран мошеник е способен на толкова талантливи изпълнения.
— Забрави за това — грубо възкликна Хейл. Огромният му врат се зачерви, една дебела вена започна да пулсира по шията му.
— Ето какво ще направим — спокойно заговори Флеминг. Не обърна никакво внимание на Хейл и кимна по посока на Калиджа. — Ще проверим всички освободени от затвори и поправителни домове през последните шест месеца. Федералните затвори, щатските изправителни домове, всичко. — Калиджа прилежно записваше всяка дума.
Шийла Хил заговори за пръв път от няколко минути насам.
— Вече изтече четиридесет и осем часовият срок, срок, който никой от нас не искаше да дочака. Някои от нас изнемогват за сън. Трябва да се прегрупираме и организираме добре, ако искаме да работим ефективно. Съдейки по предишните случаи, можем да заключим, че разполагаме с пет до петнадесет дни преди следващия му удар. Ако не възнамеряваме да работим като екип, нека да престанем с преструвките още в този момент, да излезем с общо изявление пред пресата и всеки да се оттегли в собствения си ъгъл. Специален агент Флеминг? — попита тя с ясното съзнание, че Флеминг не разполага с кой знае какъв избор, предвид доказателствата и уликите, контролирани от полицейското управление в Сиатъл.
Флеминг вдигна поглед и въздъхна.
— Продължаваме заедно.
Ла Моя размишляваше върху всичките тези въпроси, докато излизаше от кабинета си. Спря се пред таблото с графика и написа „Обяд“ в периода от дванадесет до един часа. Слезе по стълбите, а не с асансьора, но решението му нямаше нищо общо с желанието да поддържа добра форма. Бе породено по-скоро от нетърпението му. Не си спомняше да е чакал за нещо през живота си. Любимото му мото бе: „Животът не е генерална репетиция“ и той се опитваше да живее според него.
Навън имаше гъста мъгла, а студеният въздух го смрази до кости. На лицата на минувачите бе изписано нетърпеливото очакване на закъснялата пролет. Ла Моя се вряза сред унилата тълпа подобно на слънчев лъч в мрак. Крачеше наперено с дългите си крака, на лицето му играеше доволна усмивка. Да вървят по дяволите тези вечно намръщени и недоволни мърлячи — човек или ставаше като тях, или им се противопоставяше с всички сили. А Ла Моя бе направил своя избор преди много години.