Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
Той стоеше до стената и чакаше всички събития от деня да го напуснат, да се почувства свободен, да осъзнае, че следващият отрязък от време е негов.
Когато вратата на стаята му се отвори рязко и без предупреждение, той не чу и не можа да повярва в първия момент. Видя силуета на жена, сетне на пиколо, което остави един куфар и изчезна. Гласът, който чу, беше на Лилиан.
— Я, Хенри! Съвсем сам и на тъмно?
Тя натисна ключа за лампата до вратата. Стоеше там, облечена старателно, с костюм за пътуване в светло бежово, който изглеждаше така, сякаш беше пътувала в кутия — тя се усмихваше и сваляше ръкавиците си с такъв вид, сякаш се е прибрала у дома.
— Тук ли ще си тази вечер, скъпи? — попита тя. — Или излизаш?
Той не знаеше колко време е минало, преди да отговори:
— Какво правиш тук?
— Не помниш ли, че Джим Тагарт ни покани на сватбата си? — Тази вечер е.
— Не възнамерявах да ходя на сватбата му.
— А аз да.
— Защо не ми каза тази сутрин, преди да тръгна?
— За да те изненадам, скъпи — тя се засмя весело. — Практически невъзможно е да те изкарам пред хора, но си помислих, че може и да го направиш така, импулсивно, просто да излезеш и да се забавляваш, както правят женените двойки. Мислех си, че няма да възразиш — толкова често прекарваш нощта в Ню Йорк!
Той видя небрежния поглед, който тя му хвърли изпод периферията на модерната си шапка. Не каза нищо.
— Разбира се, рискувах — каза тя. — Можеше да водиш някого на вечеря. Или пък възнамеряваше да си дойдеш вкъщи тази вечер?
— Не.
— Имаше ли ангажимент за тази вечер?
— Не.
— Добре — тя посочи куфара. — Донесла съм си вечерно облекло. Ще се обзаложим ли на букет орхидеи, че мога да се облека по-бързо от теб?
Той си мислеше, че Дагни ще бъде на сватбата на брат си тази вечер — вечерта вече не значеше нищо за него.
— Ще те изведа, щом искаш — каза той, — но не и на тази сватба.
— Но аз тъкмо там искам да отида! Това е най-абсурдното събитие на сезона и всички го очакват от седмици, всичките ми приятели. Не бих го пропуснала за нищо на света. Няма по-добро шоу в града, нито пък по-добре рекламирано. Това е един смехотворен брак, но е точно каквото човек може да очаква от Джим Тагарт.
Тя се движеше небрежно из стаята, оглеждайки се, сякаш за да опознае непознато място.
— Не съм била в Ню Йорк от години — каза тя. — Така де, не и с теб. Не и на официално събитие.
Той забеляза паузата в безцелния бяг на очите й — поглед, който се спря за миг върху пълен пепелник и продължи нататък. Прободе го отвращение. Тя го видя в лицето му и се засмя весело:
— Но, скъпи, аз не съм облекчена! Разочарована съм. Наистина се надявах да намеря няколко угарки с червило.
Той й призна смелостта, че си е признала, макар и под прикритието на шега. Но нещо в подчертаната откритост на маниерите й го караше да се чуди дали се шегува — за кратък миг той почувства, че тя му казва истината. Отпъди впечатлението, защото не можеше да допусне, че е възможно.
— Опасявам се, че никога няма да станеш човечен — каза тя.
— Така че съм сигурна, че нямам съперница. А ако имам — в което се съмнявам, скъпи — не мисля, че ще се притеснявам за това, защото ако е човек, който винаги е на разположение, щом му се обадиш, без предварителна уговорка — е, всички знаят що за човек е това.
Той си помисли, че трябва да е внимателен — за малко щеше да я зашлеви.
— Лилиан, знаеш, че подобен хумор ми идва малко в повече.
— Ох, толкова си сериозен — засмя се тя. — Непрекъснато го забравям. Толкова си сериозен за всичко, особено за себе си.
Тогава тя изведнъж се извърна към него. Усмивката й си беше отишла. Тя имаше странен, умолителен вид, който той беше забелязвал и преди, вид, който изглеждаше изтъкан от искреност и кураж.