Лъжи
- Автор: Найт Али
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лъжи». Краткое содержание книги:
Възможно ли е напълно да опознаеш някого?
Можеш ли безпрекословно да се довериш?
Как ще реагираш, ако откриеш, че един от най-близките ти хора е убиец?
Кейт Форман се радва на чудесно семейство, прекрасен съпруг и финансова обезпеченост.
Но една нощ съпругът й Пол се прибира пиян и изцапан с кръв. На следващия ден твърди, че е блъснал куче.
Когато една от колежките на Пол е открита мъртва, у Кейт назряват подозрения, които могат да съсипят добре уредения й живот. Да сподели с полицията е най-логичното решение, но би ли могла да предаде бащата на децата си?
Съмненията я тласкат към отчаяно търсене на истината. Лъжите и манипулациите я водят в различни посоки и към различни заподозрени. А най-страшният въпрос, на който Кейт трябва да си отговори, е дали изобщо познава съпруга си.
Али Найт достига до изненадващи психологически прозрения и майсторски разкрива страховете и дилемите на една жена, поставена в екстремна ситуация. Интригуващият и оригинален сюжет се допълва от модерен език и стил. Найт е работила като журналист и редактор в BBC и авторитетните вестници „Гардиън“ и „Обзървър“.
Закрих с ръце очите си от срам.
— О, боже мой…
— Сламена шапка! Отишла си в колежа със сламена шапка? — попита Джеси.
— Не! Мама ми я купи като подарък на раздяла. Мислеше, че в колежа носят такива шапки. Виждаше ми се симпатична — сламена и…
— Къде ти е бил умът? — възкликна Джеси.
— Остави ме на мира! Бях на осемнайсет…
— Господи!
Всички се засмяхме и когато Пол отиде да купи питиета, приятелката ми повдигна вежди, сякаш искаше да каже: „Къде го криеше?“. По-късно с Пол седяхме в бара, флиртувахме и се шегувахме половин час, а после той небрежно подхвърли, че е женен. Сякаш това нямаше значение. Почувствах се толкова сломена, че онемях, а Пол пресуши бирата си, за да прикрие смущението си.
— Къде е съпругата ти? — Думата прозвуча странно. Тогава Пол беше на двайсет и осем и когато гледам негови снимки от онова време, ми се струва поразително млад. Всъщност никой от нас не изглеждаше достатъчно възрастен, за да се справи с чувствата, които щяха да се отприщят.
— На служебно парти. Тя не мисли, че кръчмите са страхотни. — Пол си играеше нещастно с подложката на бирата си.
Десетина минути по-късно отидох в тоалетната и Джеси ме последва.
— Къде е той, по дяволите? — Очите й бяха като попивателни, готови да изсмучат скандала.
Вдигнах ръка, за да я накарам да млъкне.
— Женен е.
Тя се подпря на умивалниците. Лицето й отрази разочарованието ми.
— Типично, мамка му. — Джеси се обърна и започна да си слага червило. — Е, добре, все едно.
Оттогава запазих в тайна любовта си към Пол. Навремето приятелката ми беше определила морални граници, които се размиха, докато остаряваше, и предложи да си намеря някой друг. Мислех, че мога. Пол престана да флиртува с мен, след като ми каза за Елоуид, сякаш това щеше да погуби неговите чувства и моите. Голяма грешка.
Огромна. Това влоши нещата още повече, защото означаваше, че трябва да разговаряме.
Групите са противоречиви. Те са публични и лични. Вечерите ни винаги бяха пълни с хора, които пристигаха и заминаваха, постоянно сменящи се орди от двайсетина души, които пиеха бира и вино, понякога литри, гълтаха хапчета и бръщолевеха за всичко и нищо, докато клиентите придърпваха столове и обикаляха на тълпи из кръчмата. Това осигуряваше страхотно прикритие за Пол и мен, сбутани един до друг на твърде къси пейки, или блъскани от тълпата на опашка пред някой нощен клуб или в такси. Разговорите ни оставаха скрити сред множеството гласове и шумните шеги.
Влюбването ми в Пол вероятно също щеше да остане тайна, ако не се бяха случили две неща. Първо, Джеси и Пъг взеха да се карат. Започнах да чувам предупредителни сигнали от Джеси по телефона след почивните дни или когато ходехме на кино в средата на седмицата. Пъг е много груб със сервитьорите или Пъг ме тормози, че закъснявам, много е злопаметен. Скоро щяха да скъсат. Една вечер в кръчмата те се скараха на тема „чорапогащници или чорапи“. Хванах Пол, че ме гледа. Времето за нас изтичаше. Ако Джеси и Пъг скъсаха, нямаше да имаме лесно извинение да се срещаме.
Второ, Стив, колегата на Пъг, ме сваляше, флиртуваше най-безсрамно и ме покани на парти с черни вратовръзки, за което приятелят му, който работеше като пиар, ни беше намерил покани.
Донякъде се радвах. Отдавна бях престанала да се надявам, че ще се съберем с Пол. Бях преживяла хиляди катастрофални земетресения с него, в които жена му умираше. Бях изкатерила Монблан по всяка пътека в ослепително бял сняг и го бях намерила в подслон близо до върха. Във въображението си бях правила секс с него на всяко място и във всяка поза всяка нощ в продължение на почти една година. Започваше да ми омръзва. Нуждаех се от разнообразие и Стив беше шансът ми. Освен това Пол щеше да бъде там с Елоуид и да се преструвам цяла вечер, че съпругът й не ме интересува, ми се струваше прекалено трудна работа. В последния момент обаче повикаха Елоуид в Париж, защото някаква роднина била болна. Звездите се подреждаха благоприятно.
Онази нощ има епични измерения в паметта ми, цветовете са по-наситени, приятелите ми — по-лъчезарни и аз — поне веднъж — красива. Всички се наливахме с безплатно шампанско, аз спечелих двайсет и пет лири на рулетка, Джеси загуби цяло състояние на зарове, купих си цигари от тютюнопродавача и известен певец ме въртя на дансинга. Със Стив се смяхме истерично и се хвърлихме един към друг, разплисквайки шампанско във всички посоки. Бях на двайсет и седем години, опиянена от младостта и новите преживявания.