Лъжи
- Автор: Найт Али
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лъжи». Краткое содержание книги:
Възможно ли е напълно да опознаеш някого?
Можеш ли безпрекословно да се довериш?
Как ще реагираш, ако откриеш, че един от най-близките ти хора е убиец?
Кейт Форман се радва на чудесно семейство, прекрасен съпруг и финансова обезпеченост.
Но една нощ съпругът й Пол се прибира пиян и изцапан с кръв. На следващия ден твърди, че е блъснал куче.
Когато една от колежките на Пол е открита мъртва, у Кейт назряват подозрения, които могат да съсипят добре уредения й живот. Да сподели с полицията е най-логичното решение, но би ли могла да предаде бащата на децата си?
Съмненията я тласкат към отчаяно търсене на истината. Лъжите и манипулациите я водят в различни посоки и към различни заподозрени. А най-страшният въпрос, на който Кейт трябва да си отговори, е дали изобщо познава съпруга си.
Али Найт достига до изненадващи психологически прозрения и майсторски разкрива страховете и дилемите на една жена, поставена в екстремна ситуация. Интригуващият и оригинален сюжет се допълва от модерен език и стил. Найт е работила като журналист и редактор в BBC и авторитетните вестници „Гардиън“ и „Обзървър“.
Детектив сержант Уайт се мръщи. Тя ме поглежда с присвити очи.
— Познавахте ли я?
— Да… Съжалявам. Желаете ли нещо за пиене или за ядене?
Двете поклащат глави.
— Искаме да уточним къде е бил Пол в понеделник вечерта, за да го изключим от разследването — обяснява О’Шей.
— Мислех, че сте арестували Джери Бонакорси. Гледах го по новините.
— В момента разговаряме с много хора.
— Но бялото въже е доста уличаващо, нали?
Двете полицайки се споглеждат по начин, който не мога да разгадая.
— Ако обичате, разкажете ни за понеделник — настоява О’Шей.
— Понеделник… — Демонстративно се опитвам да си спомня началото на седмицата. — Днес е петък… — Клатя глава. — Вероятно е бил тук с мен. Какво даваха по телевизията в понеделник?
Никой не ми отговаря.
— Ще закарате ли мама в затвора? — обажда се Джош.
Детектив сержант Уайт шумно въздиша.
— Джош, заведи Ава в кухнята. Трябва да говоря с полицаите. — Ава започва да хленчи. — Хайде. В бюфета има бонбони. — Завъртам заговорнически очи към О’Шей и получавам лека усмивка. Печеля я на моя страна, но трудно. — Бонбони, бонбони. — Махам с ръка и децата колебливо се изнизват от хола. — Така е по-добре. Не мога да мисля ясно, когато децата са наоколо.
— Разкажете ни за понеделник — упорства Уайт.
— Каква е процедурата в такова разследване? Разпитвате ли всички във „Форуд“?
О’Шей ме поглежда незаинтересовано.
— Работим по случая. — Тя не издава нищо и разбирам, че ако играем покер, ще се сбогувам с парите си.
Кимам.
— Ужасно е.
— Опитваме се да си създадем представа за живота й.
— Мелъди беше на двайсет и шест. Целият живот беше пред нея. — Клатя глава и търкам уморените си очи.
— Да, така е — съгласява се Уайт.
— Толкова млада — добавя О’Шей и се навежда към мен с лакти на коленете, за да протегне дългия си врат. Мълчим няколко минути. Двете полицайки са прехвърлили четирийсетте и са започнали да побеляват и да се сбръчкват. Предполагам, че Уайт има деца, вероятно големи. О’Шей носи халка, но устните й са свити от разочарование. За миг сме обединени от размисъл за шансовете, от които не сме се възползвали, нещата, които не сме направили, и колко много сме се отдалечили от младостта. — Колко добре я познавахте?
— Не много добре. Виждали сме се само за пет минути на един купон. Тя работеше в „Отвътре-навън“ където работя и аз, въпреки че не сме се срещали там. Аз съм изследовател във „Време за престъпление“, което беше нейно предаване.
— Тогава сте работили с Джери Бонакорси? — пита Уайт и тонът й кара О’Шей да я изгледа строго. Въпреки всичко, което е видяла и чула, Уайт е смаяна, защото макар да знае какво е направил преди трийсет години Бонакорси и че може да го е повторил тази седмица, за нея той е знаменитост, име, някой, а тя, О’Шей и аз сме нищожества. Уайт не може да прикрие нотката на възхищение в гласа си, независимо дали Бонакорси е двоен убиец или не. Тя е привлечена от топлината на блясъка на тази известна личност като молец към пламък на свещ.
Мълча. Уайт чака анекдот за Джери. Иска да изпея нещо, за да платя обяда си и да й дам нещо, което да разкаже на приятелите и семейството си, за да изглежда по-колоритна професията й. За миг се замислям дали да не съчиня нещо. Няма да е трудно, защото съм гледала много часове видеозаписи с Джери, в който пее стари ирландски балади в килията си, приема добродушно шегите за Худини (фокусникът, който е можел да избяга отвсякъде, освен оттук!) на другите затворници в общите умивалници, яде затворническата помия, декламира рецептата на баба си за кекс и приглажда снежнобялата си коса, докато чака психолозите и терапевтите и количката с книги от библиотеката, също както прави Уайт в момента, и имам чувството, че наистина го познавам.