Версия Пеликан
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-824-011-5
- Переводчик: Кристин Василева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Версия Пеликан». Краткое содержание книги:
Трябваше да се обади и да потвърди уговорката, както и да си поразмърда малко мозъка. Набра номера по памет. Прехвърлиха го няколко пъти и след пет минути питане за Гавин Верхик се добра до него.
— Давайте по-бързичко — отряза той.
— Радвам се да те чуя — заяви Калахан.
— Как си, Томас?
— Сега е десет и половина. Не съм се облякъл още. Седя си тука, във Френския квартал, пия кафе и гледам пешеходците по Дофин стрийт. Ти какво правиш?
— Ей че живот! При нас е единайсет и половина и не съм напускал службата, откак намериха труповете в сряда сутринта.
— Направо ми се гади, Гавин. Той ще подбере двама нацисти.
— Е, разбира се, в моето положение не мога да коментирам подобни въпроси. Но подозирам, че си прав.
— Подозираш дръжки. Вече си видял съкратения му списък от кандидати, нали? И вие сега си правите съответните проверки, нали така? Хайде, Гавин, с мен можеш да споделиш. Кой е в списъка? На никого няма да кажа.
— Нито пък аз, Томас. Но едно те уверявам — твоето име не фигурира вътре.
— Е, ти ме скапа.
— Как е мацето?
— Кое?
— Хайде, Томас. Новото маце.
— Красива, страшно умна, мила, нежна.
— Говори ми още, говори ми.
— Кой ги е убил, Гавин? Имам право да знам. Аз съм данъкоплатец и имам право да знам кой ги е убил.
— Как се казваше тя, я повтори!
— Дарби. Кой ги е убил и защо?
— Винаги си умеел да подбираш имена, Томас. Спомням си, че имаше жени, които изгони, защото не им харесваше имената. Страхотни, навити жени с обикновени имена. Дарби. Звучи еротично. Страшно име. Кога ще ме запознаеш?
— Не знам.
— При теб ли живее?
— Не е твоя работа. Слушай, Гавин, кой го е направил?
— Ти вестници не четеш ли? Заподозрени засега няма. Никакви. Нищо.
— Не може да нямате мотив.
— А, мотиви дал господ. Твърде много омраза има около нас, Томас. Доста странна комбинация, ти как мислиш? Дженсън трудно се вмества в нея. Директорът заповяда да проучим всички предстоящи дела, скоро приети решения, начина на гласуване и тям подобни глупости.
— Страшни сте, няма що. Всеки, който се занимава с конституционно право в тая страна, в момента се прави на детектив и се мъчи да разкрие убиеца.
— А ти не го ли правиш?
— Не. Напих се като свиня, като чух новината, но сега съм трезвен. Мацето обаче се е заело с разследване, също като вас. И не ми обръща внимание.
— Дарби. Какво име! Откъде е?
— От Денвър. Ще се видим ли в понеделник?
— Вероятно. Войлс иска да се работи денонощно, докато компютърът не изплюе кой го е направил. Но смятам да те вмъкна някак в графика.
— Благодаря. Очаквам подробен доклад. Не само клюките.
— Томас, Томас, все гледаш да изкопчиш нещо. А аз както винаги не мога да ти дам никаква информация.
— Ще се напиеш и всичко ще изпееш, Гавин. Винаги правиш така.
— Защо не доведеш Дарби? На колко години е тя? На деветнайсет?
— На двайсет и четири. И не е поканена. Може друг път.
— Може. Трябва да бягам, приятелче. Имам среща с директора след трийсет минути. Тук е такова напрежение, че хвърчат искри.
Калахан набра номера на библиотеката на Правния факултет и запита дали са виждали скоро Дарби Шоу. Отговорът беше не.
Дарби спря на полупразния паркинг до Федералния съд в Лафайет и влезе в канцеларията на първия етаж. Беше петък по обяд, съдът не заседаваше и коридорите бяха празни. Тя спря пред едно гише, надникна през отвореното прозорче и зачака. Млада чиновничка, която явно закъсняваше за обяд и заради това беше кисела, се приближи до прозорчето.
— Мога ли да ви услужа с нещо? — запита тя с тона на дребен държавен служител, който иска всичко друго, но не и да услужи.
Дарби плъзна един лист в процепа.
— Бих желала да видя тази папка.
Чиновничката хвърли един бърз поглед на името на делото и вдигна очи към Дарби.
— Защо? — запита тя.
— Не виждам защо трябва да обяснявам. Тези документи са обществено достояние, нали така?
— Не съвсем.
Дарби си взе листчето и го сгъна.
— Запозната ли сте със Закона за свобода на информацията?