Пристан за двама

През следващите няколко минути Алекс пренасяше разни работи от колата, устройваше бивак край масата до най-близката дюна, докъдето приливът нямаше да стигне. Имаше и други семейства, но този участък от плажа беше почти само на тяхно разположение. Кейти свали сандалите си и застана досами водата, докато децата се плискаха на плиткото. Беше скръстила ръце на гърдите и дори отдалеч Алекс забеляза необичайно за нея изражение на задоволство.

Той метна две кърпи през рамо и се доближи до нея.

— Да не повярваш, че вчера вилнееше буря, нали?

Тя се извърна, когато чу гласа му.

— Забравила бях колко ми липсва океанът.

— Отдавна ли не си идвала?

— Твърде отдавна — отговори тя, заслушана в монотонния ритъм на вълните, които плавно се носеха към брега.

Джош се втурваше да ги посрещне и после бягаше от тях, а Кристен беше коленичила отстрани и търсеше мидички.

— Сигурно не е лесно да ги отглеждаш сам — отбеляза Кейти.

Алекс се поколеба, размишлявайки над думите й.

— В повечето случаи не е чак толкова трудно — отвърна той тихо. — Установили сме си някакъв ежедневен ритъм. Затруднявам се само когато правим ето такива неща — извън обичайното.

Той се заигра с пясъка с крак и очерта малка бразда в краката им.

— Когато със съпругата ми обсъждахме дали да имаме трето дете, тя се помъчи да ме предупреди, че това ще означава промяна от „индивидуална“ към „зонова“ отбрана. Шегуваше се, че не е сигурна дали съм готов за това. Но ето че сега всеки ден съм в зонова отбрана… — Замълча и поклати глава. — Извинявай, не биваше да го казвам.

— Кое?

— Май всеки път, когато разговарям с теб, споменавам жена си.

Кейти за пръв път се извърна към него.

— А защо да не говориш за жена си?

Алекс побутна една купчинка пясък напред-назад и запълни браздата, която беше изровил.

— Защото не искам да си помислиш, че не съм способен да говоря за нищо друго. Че живея в миналото.

— Много си я обичал, нали?

— Да — отвърна той.

— Била е съществена част от живота ти и майка на децата ти, нали?

— Да.

— Значи е съвсем в реда на нещата да говориш за нея — увери го Кейти. — Тя е част от теб.

Алекс я удостои с признателна усмивка, но не знаеше какво да каже. Кейти явно прочете мислите му и попита благо:

— Как се запознахте?

— В бар, представяш ли си! Тя беше там с приятелки, празнуваха някакъв рожден ден. Беше горещо и претъпкано, осветлението бе приглушено, музиката гърмеше, а тя… просто се открояваше. Всичките й приятелки се държаха малко необуздано и очевидно се забавляваха превъзходно, обаче тя беше невероятно сдържана.

— И красива, нали?

— Това се подразбира — отвърна той. — Така че преодолях смущението си, приближих се до нея и се постарах да използвам всяка капчица от чара си.