Пристан за двама
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-142-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пристан за двама». Краткое содержание книги:
Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.
Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан.
Никълъс Спаркс доказва умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи „Последна песен“ и „С дъх на канела“. Екранизацията на „Пристан за двама“ е поверена на култовия режисьор Ласе Хелстрьом.
Кейти занесе стола си близо до водата и през следващия един час наблюдава как Алекс помага на децата да се бухват във вълните, като наглася първо единия, а после и другия в удобна позиция, за да яхнат талазите. Те пищяха от удоволствие и очевидно прекрасно се забавляваха. Кейти се възхити на способността на баща им да накара всяко от тях да се чувства център на внимание. Отнасяше се с тях нежно и с огромно търпение, каквото не бе очаквала да притежава. Следобедът превали, появиха се облаци и тя установи с усмивка, че за пръв път от много години се чувства напълно умиротворена. И не само това, беше сигурна, че се забавлява не по-малко от децата.
11
Когато излязоха от водата, Кристен заяви, че й е студено, и Алекс я поведе към тоалетната, за да й помогне да си облече сухи дрехи. Кейти остана с Джош на одеялото и се любуваше на слънчевите отблясъци по повърхността на океана, а момчето трупаше купчинки от пясък.
— Ей, искаш ли да ми помогнеш да си пусна хвърчилото? — внезапно попита то.
— Никога досега не съм пускала хвърчило…
— Лесно е — настоя Джош, зарови сред играчките, които Алекс беше взел, и извади едно малко хвърчило. — Ще ти покажа. Ела!
Хукна надолу по брега и Кейти припна след него, а после пое с отривиста крачка. Когато го настигна, той вече започваше да развива кордата и й подаде хвърчилото.
— Само го дръж над главата си, разбра ли?
Тя кимна, а Джош започна да отстъпва бавно и да отпуска умело кордата.
— Готова ли си? — провикна се той, когато най-сетне спря. — Когато хукна и ти подвикна, го пусни!
— Готова съм! — провикна се и тя в отговор.
Джош хукна и щом Кейти усети напрежение в хвърчилото и го чу да вика, веднага го пусна. Не беше сигурна, че вятърът е достатъчно силен, но то се изстреля право нагоре за броени секунди. Джош спря и се обърна. Докато тя се доближаваше до него, той отпусна още корда.
Кейти стигна до него, заслони очи от слънцето и загледа как хвърчилото бавно се издига. Черно-жълто, с характерното лого на Батман, което се виждаше дори от толкова далеч.
— Много ме бива в пускането на хвърчила — похвали се Джош, вперил поглед нагоре. — Как така никога не си пускала?
— Не знам. Просто не съм го правила като дете.
— А би трябвало. Забавно е.
Той продължи да се взира нагоре със съсредоточено изражение. Кейти за пръв път забеляза приликата между него и Кристен.
— Харесва ли ти в училище? Сега си в предучилищна, нали?
— Става. Най ми харесва в междучасието. Правим си надбягвания и разни други неща.
Ама разбира се, помисли си Кейти. Откакто бяха пристигнали на плажа, той почти не бе престанал да се движи.
— Учителката добра ли е?
— Много. Прилича на татко. Не крещи, не се кара.
— Баща ти не крещи, така ли?
— Не — отвърна Джош абсолютно убедено.
— А какво прави, когато се ядоса?
— Не се ядосва.
Кейти го изгледа, чудейки се дали говори сериозно, но се убеди, че е точно така.
— Имаш ли много приятели? — попита той.
— Не много. Защо?
— Понеже татко казва, че си му приятелка. И затова те е довел на плажа.
— Кога го е казал?
— Когато се гмуркахме под вълните.
— Какво друго каза?
— Попита дали присъствието ти ни смущава.
— Смущава ли ви?
— Не, защо? — сви рамене момчето. — Всеки има нужда от приятели, а на плажа е забавно.
Няма спор!
— Прав си — съгласи се Кейти.
— Мама идваше с нас тук.
— Така ли?
— Да, обаче умря.
— Знам и много съжалявам. Сигурно не ви е лесно и тя много ви липсва.
Джош кимна и за кратко доби вид на по-голямо момче.
— Татко се натъжава понякога. Мисли, че не знам, обаче си личи.
— И аз бих била тъжна на негово място.
Джош замълча и се замисли над отговора й.
— Благодаря ти, че ми помогна с хвърчилото — каза той.
— Явно вие двамата добре сте се позабавлявали — отбеляза Алекс.
След като Кристен се преоблече, той й помогна и тя да си вдигне хвърчилото във въздуха, а после застана до Кейти на твърдия пясък до водата. Тя усещаше, че вятърът леко развява косата й.