Пристан за двама
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-142-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пристан за двама». Краткое содержание книги:
Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.
Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан.
Никълъс Спаркс доказва умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи „Последна песен“ и „С дъх на канела“. Екранизацията на „Пристан за двама“ е поверена на култовия режисьор Ласе Хелстрьом.
— За мен е удоволствие — отвърна той.
— Но повече нищо гратис. Даде ми достатъчно.
— Споразумяхме се.
Алекс кимна към колелото и попита:
— Как беше придвижването? Имам предвид, с кошниците.
— Добре. Защо питаш?
— Защото вчера Кристен и Джош ми помогнаха да ги сложа. Занимание за дъждовния ден, нали разбираш? Кристен избра кошниците. Да знаеш, че според нея трябваше да ти сложим и блестящи ръкохватки на кормилото, но аз успях да я обуздая.
— Нямаше да имам нищо против блестящи ръкохватки.
— Ще й кажа — засмя се той.
— Сериозно. Освен това съзнавам, че не ви е било лесно.
— Такъв е животът. През повечето време не е никак лесен. Просто трябва да се постараем да извлечем колкото можем повече от него. Разбираш ли?
— Да, така мисля — отвърна тя.
Вратата на магазина се отвори, Алекс се наведе напред и видя, че Джош оглежда паркинга, а Кристен е застанала точно зад него. С кафявите си очи и кестенявата коса Джош приличаше на майка си. Беше чорлав, явно току-що ставаше.
— Тук съм.
Джош се запъти към тях, почесвайки се по главата, а Кристен грейна и махна на Кейти.
— Ей, тате? — поде Джош.
— Да?
— Искахме да те питаме дали ще ходим на плажа днес. Обеща да ни заведеш.
— Такъв беше планът.
— И да си направим барбекю?
— Разбира се.
— Добре — успокои се Джош и потърка носа си. — Здравей, госпожице Кейти.
Кейти махна на него и на Кристен.
— Хареса ли ти колелото? — изчурулика малката.
— Да. Благодаря ви.
— Помогнах на татко да го оправи — осведоми я Джош. — Не го бива много с инструментите.
Кейти стрелна Алекс с поглед и се подсмихна:
— Той пропусна да ми го спомене.
— Няма нищо. Знаех какво правя, обаче се наложи той да ми помогне с новата вътрешна гума.
Кристен впери поглед в Кейти:
— Ще дойдеш ли на плажа с нас?
Кейти поизопна гръб.
— Едва ли.
— Защо не? — настоя Кристен.
— Сигурно е на работа — отговори Алекс.
— Всъщност не съм — поправи го Кейти. — Трябва да свърша това-онова по къщата.
— Значи на всяка цена трябва да дойдеш — заяви Кристен. — Много е забавно.
— Това си е вашето време заедно. Не искам да ви се пречкам.
— Няма да се пречкаш. Наистина е забавно. Ще ме видиш как плувам. Хайде! — примоли се Кристен.
Алекс мълчеше, за да не притиска допълнително Кейти. Допускаше, че ще откаже, но за негово учудване тя кимна и накрая тихичко каза:
— Добре.
9
След като се върна от магазина, Кейти остави колелото зад къщата си и влезе вътре да се преоблече. Нямаше бански, но не би го и облякла, дори да имаше. За едно младо момиче може и да беше напълно естествено да се разхожда пред непознати по бикини и сутиен, но тя нямаше да се чувства удобно, облечена в нещо такова пред Алекс и на излет с децата. Дори и ако децата ги нямаше, честно казано.
Съпротивляваше се на идеята, но трябваше да признае, че той предизвика интереса й. Не заради нещата, които бе направил за нея, колкото и трогателни да бяха. Дължеше се по-скоро на понякога тъжната му усмивка, на изражението му, когато й разказваше за жена си, на поведението му към децата. От него лъхаше самота, която не можеше да прикрие, а Кейти усещаше, че в известен смисъл неговата самота прилича на нейната.
Знаеше, че и той е заинтригуван от нея. Имаше достатъчно опит, за да познава кога мъжете я намират за привлекателна: продавач в магазина, който говори прекалено, непознат, който й хвърля поглед, или келнер в ресторант, който се навърта около масата им по-често от необходимото. След време Кейти се научи да се преструва, че не забелязва вниманието от страна на тези мъже, а друг път проявяваше явно презрение, понеже знаеше какво ще се случи, ако не го стори. По-късно. Когато се приберат у дома. Когато останат насаме.
Кейти си напомни, че с този живот вече е свършено. Отвори чекмеджетата, извади чифт къси панталонки и сандалите, които си беше избрала в „Анас Джийнс“. Предната вечер беше пила вино с приятелка, а сега отиваше на плажа с Алекс и семейството му. Обикновени събития в един обикновен живот. Струваше й се непознато, сякаш усвояваше традициите в чужда страна, и едновременно я въодушевяваше и смущаваше.