Елементарните частици

Беше все още красив мъж, с изваяно мургаво лице, дълги бели коси, гъсти и къдрави; вътре в организма му обаче клетките бяха започнали да се размножават безпорядъчно, да нарушават генетичния код на съседните клетки, да отделят токсини. Мненията на специалистите, при които бе ходил на преглед, се разминаваха в много отношения, но бяха единодушни в едно, най-важното: предстоеше му скоро да умре. Неговият рак не можеше да се оперира и щеше неизбежно да продължава да развива метастази. Повечето лекари предвиждаха тиха агония, без физически страдания до самия край с помощта на известен брой медикаменти. И действително, до този момент единственото, което чувстваше, бе силна обща отпадналост. Въпреки това не можеше, не искаше да се примири с подобна съдба. У съвременния западен човек дори когато се чувства здрав, мисълта за смъртта присъства като фонов шум, който постепенно изпълва мозъка с отпадането на плановете и желанията. От година на година този шум става все по-натрапчив и може да бъде сравнен с глух тътен, придружен понякога от скърцане. През други епохи фоновият шум се е състоял в очакване на царството небесно; днес той не е нищо повече от очакване на смъртта. Това е.

Никога нямаше да забрави колко безразличен бе Хъксли пред перспективата на собствената си смърт; твърде възможно бе обаче това да се е дължало на старческо оглупяване или на наркотици. Ди Меола бе чел Платон, „Бхагавад Гита“ и „Тао Те Кинг“, но нито една от тези книги не му бе донесла покой. Бе едва на шейсет години и въпреки това умираше, всички симптоми бяха налице и нямаше място за каквото и да било съмнение. Започваше дори да става безразличен към секса и някак разсеяно констатира колко красива е Анабел. Що се отнася до момчетата, дори не ги забеляза. Открай време живееше в обкръжението на младежи и вероятно по навик прие с известно любопитство предложението да се запознае със синовете на Джейн; в действителност изобщо не му пукаше за тях. Закара ги по средата на имението и им каза, че могат да опънат палатката където намерят за добре; искаше просто да си легне, по възможност без да вижда когото и да било. Външно все още олицетворяваше типа проницателен и чувствен мъж, в чиито очи искри ирония и може би мъдрост; някои особено глупави момичета дори смятаха, че лицето му е озарено и доброжелателно. Самият той не чувстваше у себе си никаква доброжелателност, още по-зле — имаше чувството, че е посредствен комедиант: интересно как му се хващаха на номерата? Ама наистина, си казваше той понякога с известна доза тъга, тези младежи, търсещи нови духовни ценности, са наистина пълни тъпаци.