Фалшификаторът от черния кос

Спечели пак Режисьора. Купчината пред него получи вълнуващи размери, но той никак не се развълнува — беше си все тъй жълт като восъчна фигура в паноптикум.

При третия тур с великолепен пренебрежителен жест, който извика у мен възхищение и респект, мистър Холивуд изтика напред, върху номер 4, цялата купчина. Заедно с него на цвят излезе Голдсмит, а след това и доктор Кречмър. Топчето се завъртя, десетки очи следяха неговото движение по рулетката, сърцето ми идиотски се разтуптя: събраните на масата пари представляваха за мен цяло състояние.

Мистър Холивуд загуби всичко. Спечели доктор Кречмър. С мила усмивка, блещукайки весело с очилата си, той прибра парите.

Играта продължи с трети, четвърти, пети тур… Напразно се мъчех да следя играта, да не изпусна нишката. Отдавна вече всички пари се объркаха пред очите ми и единственото, което можех да запомня, беше една стодоларова банкнота, която от Габи Фернандес беше попаднала при крупието и която то беше сложило под всички останали. Парите вървяха от ръка на ръка, купчините пред хората ту растяха, ту се смаляваха, ту — най-често — отиваха при крупието. Към единайсет часа вече стана ясно, че днес щастието се усмихва на по-предпазливите Робинзон Голдсмит и доктор Кречмър. Пред всеки от тях имаше не по-малко от две хиляди долара.

Беше горещо, хората бяха потни, уморени, чувствуваше се нужда от почивка. Пръв стана Робинзон Голдсмит. Гледайки часовника си, той каза:

— Господа, предлагам да прекъснем играта, за да пийнем нещо.

Другите веднага го подкрепиха. Крупието прибра останалите на масата пари към себе си и също се изправи:

— Ако джентълмените нямат нищо против, да дадем кратък отдих. Сега е 23,25. Ще възобновим играта към дванайсет без четвърт.

Всички побързаха да излязат, но като че най-нетърпелив беше Габи Фернандес.

Залата се изпразни. Останаха само прислужниците, крупието и аз. Дръпнах настрана крупието, легитимирах се, влязохме в неговото бюро.

— Другарю — казах, — покажете, моля, парите.

„Другарю“ някак си не прилягаше на този плешив, загладен господин с тънки мустачки на любовник от турски филм — той по-добре би прилягал на Монте Карло, където биха го наричали monsieur. Той обаче никак не се учуди на това обръщение, обратно, прие го като напълно нормално и дори каза:

— От стотака ли се интересувате? Аз също се усъмних. Елате да видим.

Изкара лупа от джобчето на лъскавата си жилетка и разгледа банкнотата с око на специалист.

— Да-а — промърмори той загрижено, — може да е от тях. Трета за два дни. И все от тази група на кинаджиите. Ще трябва да я пратим на проверка.

— Това ще направя аз. Кажете ми, защо тази група играе пряко с пари, а не с жетони?

— По тяхно желание. Било по-възбуждащо и се виждало по-ясно на кого върви и на кого не.

— Кой пръв е пожелал това? Спомняте ли си?

— Струва ми се, оня дебелият евреин, дето му викат Робинзон Голдсмит. Но другите се съгласиха веднага. Впрочем това ми се е случвало и друг път. Нима мислите?…