На един черпак разстояние

Тъкмо този взискателен интелектуален подход към кулинарията превърнал мадам Мальори в готвач от най-висок ранг и първокласен технолог, високоуважаван от другите майстор-готвачи във Франция. Именно репутацията, с която Мальори се ползвала сред колегите си, накарала една национална телевизия да я покани в Париж като гост.

Люмиер е затънтено провинциално градче, затова не е чудно, че телевизионният дебют на Жертрюд Мальори се превърнал в истинско събитие за местното население. Жителите на долината бързали да превключат на канал FR3, за да видят как тяхната мадам Мальори споделя прелюбопитни кулинарни факти в ефир. И докато те си посръбвали люта ракия в градските кръчми или в уютните всекидневни на домовете си, Жертрюд Мальори обяснявала от екрана как по време на Френско-пруската война през ХIХ век гладуващите парижани преживели дългата обсада на френската столица, като ядели кучета, котки и плъхове. Зрителите ахнали от изумление, когато мадам Мальори разкрила, че в изданието на „Ларус Гастрономик“ – енциклопедията на класическата френска кухня – от 1871 г. се препоръчвали плъховете, хванати във винените изби, тъй като месото им било по-ароматно. Готвачите, продължила авторитетно Мальори, били съветвани да одерат и изкормят плъховете, след което да ги натрият със зехтин и скълцан лук, да ги опекат на огън, стъкнат от натрошени винени бъчви, и да ги поднесат със сос бордолез66, приготвен, разбира се, по рецепта на Кюрнонски67. Както можете да си представите, мадам Мальори още същия ден се превърнала в своего рода знаменитост не само в малкия Люмиер, но и в цяла Франция.