На един черпак разстояние

Обиколихме градския площад, украсен с кашпи с жълти карамфили и фонтан с формата на риба, от чиято уста излизаше вода, и излязохме от града по шосе №7. Под пътя минаваше буйна алпийска река. Ясно си спомням как погледнах през прозореца на колата и видях някакъв мъж да лови риба на скакалец в бързите води на реката. Зад гърба на мъжа се простираше брегът, застлан с чуден килим от сини камбанки.

– Татко, не може ли да спрем тук? – обади се Мехтаб.

– Не. Трябва стигнем в Осон за обяд. Наръчник казва там прави много хубав език със сос мадейра.

Не за първи път в живота ми обаче външният свят ми дойде на помощ.

– Какво става? Какво става?

Колата избълва черен пушек и се разтресе. Татко ядно удари по волана, но автомобилът не реагира. Наложи се да отбием встрани от пътя. Когато всички излязохме на чист въздух, малките ми братя и сестри се разпищяха от радост.

Колата ни се развали наред посипана с есенни листа улица, покрай която се редяха буржоазни къщи с варовикова облицовка, глинени комини и разкошни мушката по прозорците. По склоновете зад къщите се виждаха ябълкови градини. Зърнах дори върховете на надгробните паметници в гробището и в двора на църквата.

Малките ми братя и сестри се заиграха на гоненица за ужас на един териер, който лаеше по тях иззад стар каменен зид. И в този миг от една от съседните къщи до нас достигна неустоимият аромат на дървени въглища и топъл хляб.

Татко изруга и удари с юмрук по капака на колата. Вуйчо ми излезе от втория мерцедес, протегна се с видимо удоволствие, след което дойде при нашата кола. Леля и баба повдигнаха краищата на саритата си и тръгнаха да търсят тоалетна. По-големият ми брат, който беше сам в третата кола, натоварена с куфари и вързопи, направи кисела физиономия и запали цигара.

Татко избърса изцапаните си с машинно масло ръце в някакъв парцал и се огледа. Виждах, че е изтощен. Огромните му запаси от енергия най-накрая се бяха изчерпали. Той си пое дълбоко въздух и разтърка очи. Прохладният вятър разроши косите му и може би тъкмо това го разведри, защото в този миг татко за първи път обърна внимание на девствената красота на заобикалящата ни алпийска природа. Докато се оглеждаше и за първи път от почти две години дишаше спокойно, баща ми несъзнателно се подпря на една порта, до която беше окачена дървена табела.

Къщата, пред която бяхме спрели, беше внушителна и дори от пътя сe забелязваше изящната й каменна облицовка. В другата половина на имота имаше липи, под които се намираха конюшнята и къщичката на пазача. Целият имот беше ограден с каменен зид, чиято горна част беше обрасла с гъст бръшлян.