Ловецът на глави
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #17
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-903-6
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ловецът на глави». Краткое содержание книги:
След като обува изработените ръчно обувки „Джон Лоб“ и пъха своя тунингован „Колт“, модел 1911 г., в кобура, облича любимото си палто от викуня,ексцентричният специален агент на ФБР Алойшъс Пендъргаст, се присъединява към лейтенант Винсънт Д’Агоста, от Нюйоркското полицейско управление, за да участва в разследване на убийство.
Жертвата е Грейс Озмиян, дъщеря на ИТ-милиардера Антон Озмиян, която е обезглавена. Видна наркоманка и купонджийка, а баща й се ползва със славата на „първокласен мръсник“, така че полицията не може да се оплаче от липсата на заподозрени. Убиецът, на когото лепват прякора Ловеца на глави не се спира: следва адвокат на мафията; двойка, която ограбва хора с проблемни ипотеки и колкото и да е странно, една нигерийка, носителка на Нобеловата награда за мир. Романът е един от най-добрите в поредицата за Пендъргаст. Заплашвани от скрита зад всяка сянка смърт, героите и читателите нямат миг спокойствие.
Ако не можете да си позволите адвокат, ще ви бъде осигурен. Господин Боу, след като ви обясних, разбрахте ли какви са вашите права?
Сега барманът започна да се смее с дълбок гърлен смях, който завърши с нещо подобно на басов кучешки лай:
— Точно както по телевизията, а?
Д’Агоста не отговори и продължи да чака.
— Искате да ви кажа, че съм разбрал?
— Да.
— Добре тогава. Ето какво разбрах: когато детето ми беше сгазено и оставено да умре и те разбраха, че колата е карала Грейс Озмиян, загрижеността на всички се пренасочи. Ето така. – Боу щракна толкова силно с пръсти, че Д’Агоста трябваше да се напрегне, за да не отскочи назад. – Внезапно загрижеността на ченгетата, адвокатите, застрахователите беше за нея и за парите, властта и влиянието, които нейният баща започна да хвърля наоколо. За мен и моето семейство нищо. О, той е само прост градинар. Озмиян е осъдена два месеца да обръща палачинки, а документите са засекретени. А аз съм осъден да изгубя завинаги своето семейство. Значи искате да научите какво разбирам? Онова, което разбирам, е, че системата на правораздаването в тази страна е напълно прецакана. Тя е за богатите. Ние останалите, бедните копелета, нищо не получаваме. Така че, ако сте дошли да ме арестувате, направете го. Нищо не мога да сторя срещу това.
Д’Агоста го попита спокойно.
— Вие ли убихте Грейс Озмиян?
— Мисля, че вече имам нужда от онзи безплатен адвокат, който ми обещахте.
Д’Агоста се вторачи в мъжа. В този момент не разполагаше с достатъчно доказателства, за да го задържи.
— Господин Боу – той записа телефонния номер, – можете да звъннете на правни услуги, когато решите. Аз ще проверя вашето алиби за 14 декември. Това означава, че ще разговарям с вашия работодател, с клиенти на бара и ще проверя записите на охранителната камера там горе в ъгъла. – Той я посочи с пръст. Вече ги бяха изискали със съдебна заповед от собственика на бара и той знаеше, че са в безопасност. Д’Агоста се надяваше, че Боу ще направи нещо глупаво и ще се опита да ги унищожи.
Боу се изсмя грубо.
— Разбира се, правете какво искате.
15.
В два сутринта голямата къща в Източен Хамптън, Ню Йорк, беше тиха. Постройката от 5486 квадратни метра се разполагаше върху парцел от почти пет хектара между „Фърдър Лейн“ и Атлантическия океан. Издигаше се насред шир, състояща се от ливади, игрище за голф, изкуствено езеро и една „щуротия“, конструирана така, че да прилича на египетски храм. Самата триетажна къща представляваше модернистична постройка от цимент, стомана и хром, която приличаше на клиниката на скъп зъболекар. Големите й прозорци от листове стъкло проблясваха кротко в нощния въздух, хвърляйки топла светлина върху огромните морави, които ги заобикаляха.
Мъжът стоеше на пустия декемврийски плаж в сянката на каменния вълнолом и оглеждаше къщата с бинокъл за нощно виждане. Зад гърба му зимният Атлантически океан бучеше, запращайки вълна след вълна към брега. Луната беше залязла и слабата река от светлина – Млечният път – се надигаше от хоризонта и се извиваше в свод над главата му. Имотът бе обгърнат в алфата на тишина и покой.
Мъжът с бинокъла добре осъзнаваше, че това е само илюзия.
Огледа парцела, отделните етажи на къщата и прозорците, запаметявайки всички подробности. От своя наблюдателен пункт не можеше да вижда първия етаж, но добре познаваше разположението вътре. Беше успял да се снабди с него от абсурдно отворената и незащитена централна компютърна система на Кътър Байкуист, известния архитект, проектирал къщата. Документите, с които се сдоби, включваха чертежи от програмите за автоматизирано проектиране и производство, механични и електрически планове, охранителни системи, водопровод и канализация, дори на музикалната уредба. Електронната охранителна система беше сравнително проста. Собственикът беше старомоден човек, който се доверяваше не на електрониката, а на добре обучени платени хора, много от които бяха някогашни войници от южноафриканските спецчасти от прословутия и вече разпуснат Осми специален разузнавателен полк.
В продължение на своите петдесет и пет години живот мишената, която притежаваше тази къща крепост, си беше създала много, много страшни врагове. Имаше известен брой индивиди и организации, които много биха желали да го убият за отмъщение, за да го накарат да замълчи или просто за да изпратят послание. В резултат неговият имот беше добре подготвен срещу всяко възможно нахлуване.