Пръстът, който те сочи [bg]

Десета глава

До ден-днешен не мога да се помиря, че не разгадах всичко това по-рано, ала и днес дори се съмнявам, че бих могъл да схвана нещата достатъчно ясно, за да предотвратя смъртта на Сара. Де да знаех, че Търлоу и Уолис търсят тези документи и биха ми дали всичко, което поискам. Ако се бях досетил, че именно те стоят зад интригите, довели Сара до съд, ако бях проумял докрай смисъла на пребиваването на Кола в страната, бих могъл да отида и да кажа: „Прекратете този процес и незабавно освободете момичето“. Мисля, че щяха да се подчинят и да изпълнят всяко мое желание.

Но аз не осъзнавах в пълна степен всичко това, докато не прочетох ръкописа на Уолис и Престкот, и едва тогава си дадох сметка, че присъдата на Сара не е просто съдебна грешка, а напротив, всичко е водело към нея и тя е била неминуема. През годините много се е говорило за наградите и наказанията, които Бог отрежда за своите слуги, за да покаже обич или гняв към тях. Спечелена или изгубена битка — и двете са знаци от Бог. Загубата на състояние, когато кораб потъва в бурно море; внезапна болест или случайна среща със стар познат, който донася новина, също са поводи за окайване или благодарствени молитви. Може и така да е, но доколко е вярно, когато безбройни постъпки и тайно взети решения, известни само отчасти, бавно се натрупват с течение на годините, та накрая да доведат до трагичната смърт на невинна жена? Защото, ако крал Чарлс не беше толкова двуличен, ако Престкот не беше краен фанатик, ако Търлоу не се боеше за живота си, ако Уолис не бе тъй жесток и самолюбив, ако Бристол не беше толкова амбициозен, а Бенет тъй циничен, то Сара Блънди нямаше да бъде поведена към бесилката и това жертвоприношение не би се извършило. И какво да кажем за такава жертва, чиято гибел е кулминацията на безброй грехове, но е осъществена без много шум, така че истинската ѝ същност да остане завинаги неизвестна?

Както казах, не знаех всичко това и в онзи момент, когато седях в стаята си, заобиколен с листовете стара хартия, се упреквах за малодушието си да потърся спасение в отдавнашни кроежи, които ми изглеждаха без никакво значение за мен. Не ме интересуваше дали кралят на Англия ще запази трона си, или не, безразлична ми бе политиката му и дали католиците ще бъдат подложени на гонения, или открито ще проповядват вярата си. Мислех само за това, че Сара е в затвора, че не мога още дълго да си измислям оправдания и скоро ще ми се наложи да си призная.

За да се подготвя и да набера смелост, реших да поговоря с Ан Блънди, уверен, че ще почерпя от нея душевна сила. Кола споменава как през времето на отсъствието си я е поверил на грижите на Джон Лок и той изпълняваше задълженията си стриктно, макар и без голямо въодушевление.