![Вещиците: Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/5/veshchicite-polunoshch-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Шест месеца след смъртта на Лайънъл мебелите на Стела в стил Ар деко, множеството модерни картини и безбройните плочи с джаз, рагтайм и блус, изчезнали от стаите на къщата. Онова, което не потънало в огромните тавански помещения, било изхвърлено на улицата.
Безброй старомодни викториански мебели, складирани след разрушаването на Ривърбенд, били извадени от тавана и подредени в стаите. На прозорците откъм Честнът стрийт били сложени капаци, които никога вече нямало да бъдат отворени.
Но тези промени имали малко общо с края на безумието през двайсетте, със срива на стоковия пазар или пък с Голямата депресия.
Семейната фирма „Мейфеър и Мейфеър“ отдавна била изтеглила огромните си инвестиции от железниците и от нестабилния стоков пазар. Още през 1924 година Мейфеър продавали всичките си земи във Флорида с невероятна печалба. Но все още държали земите в Калифорния, защото те тепърва щели да носят голяма печалба. С милиони, инвестирани в злато, швейцарски франкове, южноафрикански златни мини и безброй други печеливши инвестиции, семейството отново било в позиция да заема пари на приятели и далечни сродници, изгубили всичко.
То така и направило — заемало пари наляво-надясно, вливало свежа кръв в невъобразимо огромния организъм от политически и социални връзки, и все така се пазело от намеса от какъвто и да било характер в него.
Лайънъл Мейфеър така и не бил разпитан дори от един-единствен полицай защо е убил Стела. Два часа след смъртта й той вече бил пациент в частна психиатрия, където през следващите дни лекарите уморено слушали неговите безсмислици за демона, който бродел из стаите на къщата на Първа улица, и за малката Анта, която го пускала в леглото си.
„Той спеше с нея, сигурен съм. Правеше го през цялото време. А мама вече я нямаше, разбирате ли, вече нямаше никой. Само Карлота постоянно се караше със Стела. О, не можете да си представите крясъците, затръшването на врати. Бяхме като къща, пълна с изоставени от майка си деца. Голямата ми сестра Бел все стискаше куклата си и плачеше. Милата Мили, горката Мили, говореше на розите си на страничната веранда и клатеше глава. Карлота, която се опитваше да заема мястото на майка, и все не успяваше да го направи. Тя е твърде слаба в сравнение с нея. Стела я замеряше с разни неща. Крещеше истерично: «Искаш да ме заключиш в стаята ми!».
Същински деца, казвам ви, това бяхме ние. Аз чуках на вратата й, а Пиърс беше вътре с нея! Знаех го. И всичко това — посред бял ден. Тя лягаше до мен, а той с Анта, видях го. Виждах го през цялото време! Видях го! Видях ги заедно в градината. Но тя знаеше, знаеше през цялото време, че той е с Анта. Позволяваше това да се случва.
«Нима ще му позволиш да я има?» — питаше Карлота. Как, по дяволите, можех да я спра? Тя нямаше как да бъде спряна. Анта беше под дървото и пееше с него, хвърляше цветя във въздуха, а той ги караше да се реят. Видях го! Виждал съм го безброй пъти! Чувах я как се смее. Така се смееше Стела навремето! И какво направи майка, за бога! О, боже, нима не разбирате. Къща, пълна с деца. И защо бяхме деца? Защото не знаехме как да бъдем лоши. А майка знаеше ли? Жулиен знаеше ли?
Знаете ли защо Бел е идиот? Защото е дете на кръвосмешение! И Милата Мили не е по-различна! Боже, знаете ли, че Мили е дъщеря на Жулиен! О, да, така е! Господ ми е свидетел. И тя го вижда, но лъже. Зная, че го вижда.
«Остави я на мира — казваше ми Стела. — Това няма значение.» Зная, че Мили може да го вижда. Зная, че може да го вижда. Те носеха каси шампанско за нейното празненство. Каса след каса, а Стела все танцуваше на музиката от грамофона. «Просто се опитай да се държиш добре на празненството, нали, Лайънъл.» За бога! Никой ли не виждаше какво става?
А Карл все говореше, че ще изпрати Стела в Европа! Как можеше някой да накара Стела да направи каквото и да било! И какво значение щеше да има, ако Стела иде в Европа? Опитах се да кажа на Пиърс. Стиснах това момченце за гушата и му казах: «Ще те накарам да ме послушаш». Трябваше да застрелям и него, но не можах. Трябваше, за бога, защо ме спряха! «Не виждаш ли, че сега той превзема Анта! Сляп ли си?» Това му казах. Кажете ми, всички ли са слепи!“