![Вещиците: Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/5/veshchicite-polunoshch-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
— Ами той?
— Кой той? — изуми се тя. — О, имате предвид Пиърс? Пиърс няма да създава никакви проблеми. Той е абсолютно сладурче. Мога да се оправям с Пиърс.
— Знаете, че нямам предвид Пиърс — рекох аз. — Имах предвид мъжа, когото видях преди миг в огледалото и когото вие принудихте да изчезне.
Тя изглеждаше напълно отчаяна, като притиснато в ъгъла животно. Но не мисля, че аз я бях притиснал там.
— Не съм го карала да изчезва — каза тя тихо. — Вие го направихте. — Мъчеше се да се успокои, ръката й се притисна за миг към гърдите. — Той няма да ни спре. Моля ви, повярвайте ми, няма да ни спре.
И точно в този миг Пиърс се върна — отвори вратата и пусна вътре страхотната какофония. Стела пое благодарно чашата шампанско от него и я изпи до половината.
— Ще си поговорим след минутка — каза ми тя сладко. — Само след минутка. Тук ще ви е удобно, нали? Не, всъщност, защо не подишате малко въздух. Излезте на предната веранда, душко, и аз ще дойда да поговорим там.
Пиърс знаеше, че тя е наумила нещо. Гледаше ту нея, ту мен, но очевидно се чувстваше безпомощен. Стела го хвана под ръка и го поведе навън. Погледнах към килима. Пачката беше паднала и парите се бяха пръснали по пода. Събрах ги набързо, върнах ги в чекмеджето и тръгнах към салона.
Точно срещу вратата на библиотеката видях портрет на Жулиен Мейфеър, много красива творба в тежкия и мрачен стил на рембрандовите маслени платна. Дощя ми се да имах време да го разгледам, но минах бързо зад стълбището и започнах да си проправям път през тълпата към предната врата.
Сигурно бяха минали към три минути и аз бях успял да стигна едва до колоната на стълбището, когато го видях отново, или поне ми се стори, че за един ужасен миг зърнах кестенявия мъж от огледалото. Този път той се взираше в мен над нечие рамо от ъгъла на салона.
Опитах се да го открия, но не можах. Хората се блъскаха в мен, сякаш нарочно се опитваха да ми попречат, въпреки че, разбира се, не беше така.
Тогава осъзнах, че някой пред мен сочи стълбите, които вече бях подминал. Само на няколко стъпки от вратата, аз се обърнах и видях на стълбището дете — много красиво русо момиченце. Без съмнение беше Анта, въпреки че изглеждаше доста дребна за осемте си години. Беше облечена с фланелена нощница и беше боса. Плачеше и гледаше през перилата към вратите на предната стая.
Аз също се обърнах и погледнах натам, в същия миг някой въздъхна силно и тълпата се раздели. Уплашени хора се разбягваха от вратата. Един червенокос мъж стоеше на прага вляво от мен и се взираше в стаята. И докато го гледах отмалял от ужас, той вдигна пистолет с дясната си ръка и стреля. Оглушителният трясък разтърси къщата. Хората се паникьосаха. Въздухът се изпълни с писъци. Някой бе паднал пред предната врата, а другите просто го прегазваха и тичаха навън. Всички се опитваха да избягат от къщата.
Видях Стела да лежи на пода в средата на предната стая. Лежеше по гръб, главата й беше извърната на една страна. Взираше се в салона. Аз хукнах напред, но не успях да спра червенокосия мъж, който застанат над нея и стреля отново. По тялото й премина конвулсия, а от едната страна на главата й рукна кръв.
Хванах копелето за ръката, а той стреля отново. Куршумът не я улучи и мина през вратата. Писъците станаха още повече. Някъде се чупеше стъкло. Наистина, прозорците бяха строшени. Някой се опита да хване мъжа изотзад, а аз успях да изтръгна пистолета от ръката му и без да искам настъпих Стела по краката.
Коленичих с пистолета в ръка и го плъзнах силно по пода. Убиецът вяло се опитваше да се пребори с поне шестима мъже. Навсякъде около нас стъклата на прозорците се пръскаха и парчетата валяха върху Стела. Кръвта течеше по врата й и по смарагда на Мейфеър, който сега лежеше накриво върху гърдите й.
Следващото, което си спомням, беше чудовищният трясък на гръмотевица, който изличи оглушителните писъци. Почувствах, че наближава порой, и много скоро го чух как се излива по верандите. После светлините изгаснаха.
Последваха няколко светкавици и на тяхната светлина видях как мъжете влачат убиеца към вратата. До Стела беше коленичила някаква жена, която вдигна безжизнената й ръка за китката и после нададе ужасяващ писък.