![Вещиците: Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/5/veshchicite-polunoshch-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Детето също беше влязло в стаята. Стоеше босо и се взираше в майка си. После започна да пищи. Гласът му се извиси пронизително над останалите: „Мамо, мамо“, и сякаш с всеки нов напън то осъзнаваше случилото се все по-дълбоко.
— Някой да изведе детето! — извиках аз. И наистина, някакви хора се събраха около него и се опитаха да го изведат от стаята. Аз се отдръпнах от пътя им и почти с пълзене се добрах до страничния прозорец, който извеждаше на верандата. Блесна още една мълния и видях как някой взима пистолета, после го подаде на друг, а той на трети, който го пое, все едно е живо същество. Впоследствие отпечатъците щяха да станат безполезни, както често става, но пък имаше безброй свидетели. Нямаше причина да оставам в къщата. Обърнах се, прекосих страничната веранда в пороя и излязох на моравата.
Там се бяха скупчили стотици хора, жените плачеха, а мъжете се опитваха да ги заслонят от дъжда със саката си. Всички бяха подгизнали и трепереха, объркани и недоумяващи. Светлините примигнаха за секунда, но нова ужасяваща мълния предвести окончателното им умиране. След миг един прозорец на горния етаж се пръсна в дъжд от искрящи стъкълца и отново избухна паника.
Аз забързах към задната част на имота — исках да си тръгна незабелязано по задния път. Притичах по каменната пътека, изкачих двете стъпала към задния двор около плувния басейн и огледах алеята пред портата.
Дори през пелената на дъжда успях да видя, че вратата е отворена и отвъд нея блещукат мокрите павета на улицата. Гръмотевица изтътна над покривите и една мълния освети зловещо цялата градина с нейните балюстради, високи камелии и плажни кърпи, проснати върху множество столове от метални винкели. Вятърът шибаше безжалостно всичко.
Внезапно чух сирени. Тръгнах към очакващия ме тротоар и мярнах някакъв мъж. Стоеше напълно неподвижен до няколко бананови дръвчета вдясно от портата.
Приближих се още и се вгледах в лицето му. Беше духът, който отново се бе материализирал за мен, но защо, за бога, нямах никаква представа. Сърцето ми туптеше лудо, почувствах моментно замайване и стягане в слепоочията, сякаш кръвообращението ми беше спряло.
Той изглеждаше точно както преди, видях блясъка на тъмната коса и кафявите очи. Видях смътно и дрехите му, които бяха съвсем незабележими, ако не се броеше прекалената им официалност и странната им неяснота. И все пак виждах как проблясват дъждовните капки, които падаха по раменете и реверите, и по косата му.
Но именно лицето му ме втрещи. Беше невероятно променено от страданието, бузите му бяха мокри от безмълвния плач, докато ме гледаше в очите.
— За бога, проговори ми, ако можеш — казах аз; почти същото, което помолих и отчаяния призрак на Стюарт. И вече бях толкова подлуден от станалото, че скочих към него и се опитах да го хвана за ревера, за да го накарам да ми отговори.
Той изчезна. Само че този път усетих как става това. Усетих топлината и внезапното движение на въздуха. Сякаш нещо го изсмука. Банановите дървета се залюляха силно. Вятърът зашиба клоните им и аз вече не бях сигурен какво съм видял и какво съм почувствал. Сърцето ми пропусна удар. Усетих как ми се завива свят. Време беше да се махам оттук.
Забързах нагоре по Честнът стрийт покрай групички ридаещи и зашеметени хора. После продължих надолу по Джаксън авеню, далече от вятъра и дъжда, към абсолютно чистата и спокойна улица, по която хората се движеха явно без да знаят какво се е случило на няколко пресечки по-нагоре. Само след секунди хванах такси за хотела.
Щом пристигнах, събрах вещите си и заедно с пиколото свалих куфарите си във фоайето. Незабавно платих за стаята и хванах такси към гарата, където се качих на среднощния влак за Ню Йорк и в момента съм в спалното си купе.
Ще пусна това писмо възможно най-скоро, а дотогава ще го нося със себе си, с надеждата, че дори с мен да се случи нещо, то ще бъде открито.
Все пак не мисля, че ще стане каквото и да било. Всичко свърши. Историята стигна до ужасния си кървав край и Стюарт беше част от нея. Само Господ знае каква роля е изиграл онзи призрак, но няма да изкушавам демона отново, като се върна назад. Всичките ми инстинкти ми казват веднага да се махам оттук. И ако забравя дори за миг това, разполагам със спомена за Стюарт, който да ми го напомни. Защото на онова стълбище той се опита да ми каже да се махна от къщата.