Битие [bg]

„Те ни усещат… — помисли Тор. — Усещат се и един друг.“

— Е — доволно измърмори Гавин, — това означава ли, че сме богати?

Тор се усмихна, макар че никой не беше виждал изражението на истинското й лице — или на онова, което бе останало от него след „Духът на Хула Виста“. Външният й облик обаче направи добро факсимиле на снизходителна усмивка.

— Зависи. Колко артефакта има на Земята?

Перцептът на Гавин беше по-бърз от нейния при намирането на данните от „Уорън Кимбъл“.

— Две хиляди — отвърна той. — Но повечето са повредени или на парчета. Известни са само четирийсет и осем образци в отлично състояние, които са подложени на публично проучване. Ще увеличим броя им десетократно! Това и находките от възпроизводствената станция, плюс данните и събраните части от онзи СФУК и… е? Инвеститорите няма ли да останат доволни? Не успяхме ли?

Ако беше хладнокръвен висш ум, който само се преструва на „човешки“, Гавин нямаше ли да спре сега?

Той обаче не го направи. А добави с вълнение, което изглеждаше импулсивно и само малко язвително:

— Сега можем ли да се приберем у дома?

Тор поклати съчувствено вътрешната си глава и обвивката перфектно повтори жеста й.

— Помниш ли какво стана с пазарите на злато, сребро и платина, когато отвориха първия металодобивен комбинат на астероид? Повечето мини на Земята затвориха или бяха превърнати увеселителни паркове и природни резервати. Това стана, Гавин. О, ще бъдем възнаградени! Това е ценна находка. Тя ще помогне на човечеството да направи още сравнения на историите на различните фракции фомити и ще има повече дебати между тях. Може да се стигне дори до експерименти, които бяха забранени, когато тези неща бяха рядкост. Има обаче и неприятна цена. Цената на кристалите ще се срине. Да, богати сме, партньоре. Просто не чак толкова богати, че да обърнем гръб на другите неща, които лежат скрити тук. Освен това тази находка не повдига ли и един адски важен въпрос?

— Какъв въпрос? — Гавин вече изглеждаше малко умърлушен. — О, имаш предвид как всички тези неща са се оказали тук ли? Кой и защо ги е събрал? Мисля, че това е доста…

Той рязко се завъртя и погледите им се срещнаха.

— СФУК. Може би се е опитвал да ни попречи…

— … да открием и отнесем това съкровище ли? Или иначе казано, да не можем да отговорим на въпроса защо. Да, Гавин. Трябва да останем. Не става въпрос за парите на инвеститорите. А за загадката, която ни доведе тук. Трябва да видим всичко докрай.

Въздишката му — просто инстинктивни движения и звуци, нямащи нищо общо с поемането и изпускането на въздух — беше примирена. И това ли можеше да се фалшифицира? Защо? Не, разочарованието му беше истинско. Въпреки външното въодушевление от откритието беше ясно, че Гавин вече не иска да остава тук.

Тор стисна роботската му ръка с изкуствените си пръсти и се опита да прозвучи като по-голямата сестра.