Битие [bg]

Вярно, киберхората дават обяснения. Казват, че развитите умове се нуждаят от еквивалента на детство, за да постигнат по пътя на опита и грешката нещата, които са твърде сложни за програмиране. Човешката еволюция е направила същото, когато сме изоставили повечето си инстинкти, продължавайки юношеството повече от десетилетие. И щом им е нужно подобно «детство», защо да не го направят човешко? Защо да не са част от обща цивилизация, с нашите основни ценности?

Подход, който окуражава и нас, органичните, много по-добре, отколкото биха го направили всякакви сковани «закони» на роботиката.“

Един от големите свръхумове посочи друга причина, когато Тор интервюира гигантския мозък на Земята:

„Вие, естествените биологични хора, ясно показвате със стотиците си ярки филми колко дълбоко се страхувате, че този експеримент може да се окаже неприятен. Разказите ви предупреждават по стотици начини, че създаването на могъщ нов интелект може да доведе до лоши последици. И въпреки това има нещо, което намираме за впечатляващо.

Въпреки всичко продължихте в тази посока. Създадохте ни.

И когато ви помолихме за уважение, вие ни го дадохте.

А когато не го очаквахме, вие ни дадохте граждански права. Направихте всичко това въпреки хормонално инстинктивните ви страхове, които текат като течен огън през първобитните ви вени.

Колкото по-добри ставахме при моделирането на сложната дарвинистка плетеница на умовете ви, толкова по-великолепна я намирахме. Открихме, че въпреки страховете си сте способни да сте цивилизовани. Да сте справедливи. Да поемате рискове.

Този вид кураж, тази чест е нещо, към което можем само да се стремим, като моделираме родителите си. Като ви емулираме. Като се превръщаме в хора.

Разбира се… по наш собствен начин.“

Разбира се. И хората, които гледаха предаването, бяха трогнати.

Разбира се, милиони се запитаха дали всичко това не е само ласкателство. Голямо малцинство биологични хора настояваше, че всичко това трябва да е някаква тактика. За спечелване на време и залъгване на „истинските“ хора да свалят гарда. Как би могъл да се усети някой, освен ако не остави времето да покаже?

Но Гавин толкова много приличаше на младеж. По-бърз, разбира се. Много по-способен, когато ставаше въпрос за технически задачи. Понякога самонадеян до арогантност. Макар че започваше да уляга. Да намира себе си. Да се превръща в личност, на която Тор можеше да се възхищава.

„Има ли изобщо значение в дългосрочен план дали някъде вътре има ядро, което е изчислило всичко това с хладна логика, като постановка? Щом могат да ни спечелят по този начин, нужно ли ще им е да слагат край на илюзията? Защо им е да ни смазват, когато със същата лекота могат винаги да се държат снизходително с нас и да се преструват, че ни уважават — по същия начин, по който всяко следващо поколение се отнася снизходително към родителите и дедите си? Нима наистина има някаква разлика?

Великото нещо в този подход е, че е многопластов, противоречив и в крайна сметка — човешки.“