Торбарите [bg]

— Слушал съм тази песен — отбелязах саркастично аз. Не бях в настроение да слушам лекции от дъртия копелдак, независимо колко се беше поправил. — Казвали са ми, че това обикновено се случвало, когато вече не можеш да го вдигаш.

Лицето на Еймос се промени. Видях, че съм го нервирал.

— Иска ми се да ти кажа едно-две неща.

— Например, Еймос?

— Готови сме да монтираме двигателя, мистър Уинтроп — викна някой от прага.

— Идвам след минутка. — Еймос отново се обърна към мен. — Напомни да ти го кажа, след като се върнем от изпитателния полет.

Ухилих се и се загледах след него, докато излезе. Е, не беше станал чак такъв светец, че да не мога да го ядосам. Станах и затърсих обувките си под кушетката.

Когато излязох навън, двигателят бръмчеше плавно и монотонно.

— Изглежда ми наред — заяви Еймос, обръщайки се към мен. Погледнах си часовника. Беше четири и половина.

— Тогава да вървим. Какво чакаме?

Той сложи ръка на рамото ми.

— Не мога ли да те накарам да промениш решението си?

Поклатих глава. Седемнайсет милиона долара бяха достатъчно солиден аргумент. Той вдигна ръце към устата си като тръба.

— Всички навън, с изключение на екипажа!

С изключването на двигателя настъпи тишина. Няколко минути по-късно и последният работник излезе от входния люк. Един подаде глава от малкото прозорче на пилотската кабина.

— Всички са навън, с изключение на екипажа, мистър Уинтроп.

Еймос и аз влязохме през люка в самолета, после се изкачихме по малката стълбичка от товарното в пътническото отделение, а оттам — в командната кабина. Вътре седяха трима мъже. Те ме загледаха с любопитство. Все още бяха с предпазни каски на главите.

— Това е екипажът, мистър Корд — започна официално Еймос. — Отдясно Джо Кейтс, радист. В средата Стийв Яблонски, бордови инженер на десните двигатели едно, три и пет. Отляво Вари Голд, бордови инженер на левите двигатели две, четири и шест. Не се тревожете за тях. Всички са ветерани от флота и си знаят работата.

Ръкувахме се поред и аз се обърнах към Еймос:

— Къде са вторият пилот и навигаторът?

— Тук — отвърна Еймос.

— Къде?

— Аз.

— Какъв дявол…

Той ми се ухили.

— Имаш ли някой друг, който да познава това бебче по-добре? Освен това, аз съм спал с него всяка нощ, повече от половин година вече. Кой има по-голяма право да се порадва на първия му полет?

Изгледах го продължително. После се предадох. Знаех точно какво изпитва. И аз вчера бях изпитал същото, когато не ме пуснаха да полетя с реактивния.

Заех мястото на пилотската седалка.

— По местата, момчета.

— Да, сър.

Ухилих се вътрешно. Бива си ги момчетата от флота. Погледнах списъка на контролите.