Прах от мечти
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-153-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прах от мечти». Краткое содержание книги:
До този ден впечатлението на Брис за нея бе като за изключително кисела и необщителна жена, тъй че въпреки късния час се усети, че я гледа с искрен интерес.
— Атри-Цеда, какъв е този толкова спешен въпрос?
Тя като че ли се обърка за миг, сякаш не бе очаквала да получи тази аудиенция.
— По-добре… Извинявам се, искам да кажа, трябва да видите сам. Ще позволите ли?
Озадачен, Брис кимна.
— Проучвах лабиринтите — малазанския подход към магията. Оказва се много по-… елегантен. — Докато говореше, тя бръкна в малката кожена кесия на колана си и извади шепа зърниста пръст. — Вижте, сър.
— Какво да видя, Араникт? Най-обикновена пръст.
Раздразненото й намръщване му допадна.
— Погледнете по-внимателно, сър.
Той погледна. И видя как зрънцата улегнаха, улегнаха още… не, пръстта се движеше.
— Омагьосали сте тази шепа пръст? Ъъ, браво, Атри-Цеда.
Тя изсумтя недоволно, след това се смути и каза:
— Моля да ме извините, командире. Явно не обясних достатъчно яс…
— Все още не сте обяснили нищо.
— Извинете, сър. Помислих си, че ако не ви го покажа, няма да ми повярвате…
— Араникт, вие сте моя Атри-Цеда. Не бихте ми служили добре, ако не ви вярвах. Всъщност тази мърдаща пръст е изключително интересна.
— Не, сър. Не сама по себе си. Всеки малазански маг би могъл да постигне това с едно щракване с пръсти. Фактът е, че не аз съм източникът на това.
— О, а кой тогава?
— Не знам. Преди да се качим, сър, бях застанала до водата — имаше едно люпило водни змии и гледах как малките плъзват в тръстиките — живите същества ме интересуват, сър. И забелязах нещо в калта, където бяха изпълзели влечугите. Части от нея се движеха, мърдаха, както виждате тук. Естествено, заподозрях, че е някакво насекомо или мекотело, тъй че бръкнах…
— С гола ръка? Благоразумно ли е?
— Вероятно не, след като целият бряг гъмжи от тинести твари, но виждах, че това е различно. Все едно, сър, не намерих нищо. Но калта в шепата ми буквално кипеше като оживяла.
Брис отново погледна пръстта в свитата й шепа.
— И това ли е странното вещество?
— Да, сър. И точно тук се намесват малазанските лабиринти. Нарича се симпатично свързване. По-точно, с тази шепа пръст мога да намеря други като нея.
— По реката?
Очите им отново се срещнаха и отново нейните се извърнаха смутено — и Брис с изумление осъзна, че Араникт е свенлива. Стана му някак по-близка при тази мисъл и го обля вълна на съчувствие, топла като милувка.
— Сър, започна там — тъй като съм нова в този вид магия, — но после се разпространи, навътре в сушата, и можех да усетя местата на най-силното му проявление — тази вряща сила в земята имам предвид. В кал, в пясъци, обхватът е огромен, сър. Но най-много е в Пустинните земи.
— Разбирам. И какво могат да означават тези вълнения според теб?
— Че нещо започва, сър. Но трябва да поговоря с някой от малазанските магове — те знаят много повече от мен.
— Атри-Цеда, ти едва си започнала да проучваш малазанските лабиринти и въпреки това си разширила чувствителността си чак до Пустинните земи. Вече разбирам защо Цеда те цени толкова. Утре сутринта ще те прехвърлим на някоя малазанска баржа.
— Може би при Иброн или Уидършинс…
— Отдельонни магове? Не, Атри-Цеда. Харесва ли ви, или не, вие сте моят еквивалент на Висш маг. Съответно прилягащият ви контакт сред Ловците на кости е с техния Висш маг, Адефон Бен Делат.
Тя пребледня. Коленете й се огънаха.
Брис едва успя да я хване, за да не падне. Беше изгубила съзнание.
— Грантос! Бързо доведи лечител!
Пръстта се беше пръснала по рогозката и с крайчеца на окото си Брис долови смътно движение. Зрънцата се събираха на купчинка. Стори му се, че успя да различи смътни фигури вътре, преди всичко да се разпадне и да започне отново да се събира.
Араникт се оказа по-тежка, отколкото бе очаквал. Погледна лицето й, леко разтворените устни, после отново викна към завесата:
— Грантос! Къде си, в името на Блудния?
17.
Достигнах възраст, когато младостта сама по себе си е красота.