Прах от мечти
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-153-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Прах от мечти». Краткое содержание книги:
Отново си помисли за боговете, вече високо над нея. Лицата им не бяха по-различни от собственото й лице. Боговете бяха също толкова отчаяни като нея. Също като нея се скитаха из пустиня, без да има къде да отидат.
„Отците ни прогониха. Децата им омръзнаха.“ Вече вярваше, че бащите и майките на боговете също са ги прогонили, изхвърлили са ги в пустото небе. А през цялото това време далече долу хората си пълзяха в своите кръгове и отвисоко никой не можеше да проумее шарките. Боговете, които се опитваха да ги проумеят, полудяваха.
— Бадале.
Тя примига да прочисти очите си от прашните облаци, които плуваха в тях, но те се върнаха. Дори боговете, знаеше вече тя, бяха заслепени от прашните облаци.
— Рут.
Лицето му бе като на старец, сбръчкано от полепналата прах. Хелд бе в пъстрото одеяло. Очите на Рут, мътни вече от толкова време, че Бадале мислеше, че винаги са били такива, сега бяха блеснали. Сякаш някой ги беше облизал.
— Много умряха днес — каза тя. — Можем да ядем.
— Бадале.
Тя издуха мухите.
— Имам стихове.
Но той поклати глава.
— Аз… не мога да продължа.
Той се вторачи в нея.
— Значи тя е права.
— Да, Брейдерал е права. Тя има нишки в кръвта. Рут, тя ще ни убие всички, ако й позволим.
Видя, че е готов да заплаче.
— Не, Рут. Недей.
Лицето му се сгърчи.
Тя го хвана, докато се свличаше, задържа го и някак си намери силата да го изправи. Той трепереше и хлипаше.
Вече и той беше прекършен. Но не можеха да си позволят това. Тя не можеше да го позволи, защото ако той се прекършеше, Квидаторите щяха да ги вземат всичките.
— Рут. Без теб Хелд е нищо. Слушай. Аз летях високо — имах криле, като боговете. Стигнах толкова високо, че можах да видя как се извива светът, както ни разказваха старите жени, и видях… Рут, чуй… видях края на Стъклената пустиня.
Но той поклати глава.
— И още нещо видях. Видях град, Рут. Град от стъкло — ще го намерим утре. Квидаторите няма да идат там — страх ги е от него. Градът… те знаят за него от легендите си, но са престанали да вярват в тези легенди. И той вече е невидим за тях. Можем да се спасим от тях, Рут.
— Бадале… — Гласът му бе приглушен, шепнеше по кожата и костите на шията й. — Не ми се предавай. Ако и ти се предадеш, аз няма да… няма да мога да…
Беше се предала отдавна, но нямаше да му го каже.
— Тук съм, Рут.
— Не. Не… Исках да кажа… — Отдръпна се и се втренчи в очите й. — Не полудявай. Моля те.
— Рут, не мога вече да летя. Крилете ми изгоряха. Но няма нищо, успокой се.
— Моля те. Обещай ми, Бадале. Обещай!
— Обещавам, но само ако ти обещаеш, че няма да се предадеш.
Той кимна колебливо. Самообладанието му бе изтъняло и напукано като изгорена кожа. „Няма да полудея, Рут. Не разбираш ли? Имам силата да не правя нищо. Имам всичките сили на един бог.“
„Ребърчатата змия няма да умре. Не е нужно да правим нищо, само да продължаваме да вървим. Летях дотам, където слънцето залязва, и ти казвам, Рут, вървим към огън. Красив, съвършен огън.“
— Ще видиш — каза му тя.
До тях стоеше Садик. Гледаше и запомняше. Врагът му беше прахта.
Каквото е, беше. Илюзии за промяна се трупат, навявани от вятъра в деретата, между камъни и оголените корени на отдавна мъртви дървеса. Историята профучава отгоре, както е правила винаги, и всичко, което е ново, намира стари форми.
Там, където се бяха издигали грамади от лед, сега личаха рани в земята. Долини носеха теченията на призрачни реки и вятърът странстваше по пътеки от топлина и студ, за да донесе обрата на всеки сезон.
Това знание носеше мъчителна болка, като нажежен нож, забит в сърцето. Раждането бе само повторение на онова, което си е отишло. Внезапната светлина бе завръщането на мига на смъртта. Безумието на борбата беше без начало и без край.
Пробуждането на тези мисли изтръгна раздран хлип от окаяната изгнила фигура, която изпълзя от корените на рухнала топола върху стария волски хомот. Фигурата се надигна и се изправи, огледа се, сивите кухини под ръба на челото събраха откъслечните подробности във форми и смисъл. Широка плитка долина, далечни хребети, обрасли с папрат и огненочервен храст. Сивокрили птици, прелитащи над склоновете.