Младите лъвове [bg]

Християн имаше вече чувство, че цял живот отстъпва. Просто не можеше да си спомни дали изобщо някога е напредвал. Отстъплението беше станало обичайно явление, неизбежен спътник на живота му. Назад, все назад, вечно сломен и изтощен, вечно сред вонящи трупове на убити германци, вечно преследван от неприятелски летци, които — с ухилени лица и сигурни в своята безопасност — стреляха с картечници от блестящите крила на своите машини и избиваха стотици хора за една минута.

Зад гърба му прогърмя клаксонът на автомобил и той отскочи машинално настрани. След миг край него профуча малка закрита кола, обгръщайки го с облак ситен прах. Пред очите му за момент се мярнаха гладко избръснатите лица на няколко мъже, единият от които пушеше пура.

Внезапно някой изкрещя нещо и над главите им зареваха мотори. Християн скочи тромаво настрани и се хвърли в един от ония плитки окопи, които германската армия бе имала съобразителността да изкопае покрай голяма част от шосетата на Франция специално за подобни нужди. Той се прилепи към влажната земя и свря глава между раменете си, заслушан в рева на завръщащите се машини и трясъка на картечниците. Самолетите прелетяха два пъти над тях и се отдалечиха. Християн се изправи и излезе от окопа. Никой от спътниците му не беше пострадал, но малката кола лежеше прекатурена до едно дърво и гореше. Двама от пътниците бяха изхвръкнали от нея и лежаха неподвижни посред пътя. Останалите двама пламтяха като факли заедно с конопената тапицерия, целите облени с бензин.