Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Шарумите мендинги, които пазеха пристройката пред портата, зажужаха оживено, когато тримата наближиха. Миг по-късно се показа един кай’шарум, препречи им пътя и се поклони дълбоко.
— Извинявам се, дамаджа, но…
Асъм действа мигновено, преди мъжът да успее да се изправи, хвана брадичката му здраво в едната си ръка и го преметна през себе си. Нещо рязко изхрущя и мъжът се стовари на земята мъртъв.
— Някой друг иска ли да попречи на дамаджата?
Останалите шаруми паднаха на колене и притиснаха чела в павираната улица. След миг един строеви офицер с червен воал се надигна и ги придружи до стената.
Племето мендинг бе третото най-голямо от всички племена в Красия, не на последно място заради майсторството си в управлението на бойни машини и далекобойни оръжия, които ги пазеха от близкия бой, в който се въвличаха другите шаруми. Бяха много повече инженери и стрелци, отколкото воини, но охраняваха стените на вътрешния и външния град със стоманения взор на добре обучени убийци.
Дара на Еверам бе построен на хълм, а вътрешният град се намираше на върха му. Дворецът на Ахман бе най-високата точка, но дори ниската стена на вътрешния град предоставяше впечатляваща гледка на околността. Докато слънцето залязваше, земите започнаха да мъждукат от защитени светлини и огледално разположени огньове, за да виждат шарумите по-лесно врага.
И както всички се опасяваха, врагът пристигна с трясък. Черепният трон защитаваше голяма част от земята оттатък стените, но по незащитените късчета земя на външния град огромни каменни демони — по-големи от всичко, което Иневера бе виждала някога — се надигнаха високо над воините, събрани, за да ги овладеят. В краката им се трупаха полски и огнени демони и пълнеха всеки метър открита земя с люспести брони и ярки огнени езичета.
Кай’шарумите на мендинг дадоха начало на атаката. Зорките мерачи гледаха през лещите, качени на триножници, и подвикваха на стрелците зад балистите и катапултите, които настройваха обтяжките на оръжията си. Започнаха да стрелят. Огромните копия на балистите се извиха във въздуха и мощните им защити пробиваха дори дебелата броня на каменните демони. Катапултите не използваха големи камъни, за да не дават амуниции на врага, а вместо това мятаха малки защитени скали, които разпръскваха демоните със стотици малки експлозии.
Сториха тежки поражения, както и отрядите от стрелци в помощ на пехотата. Алагаите запищяха и за миг човеците имаха преимущество.
След това обаче каменните започнаха да копаят, пренебрегвайки по-дребните демони, които просто разпиляваха встрани, когато им пречеха. От броните на няколко от тях стърчаха големи копия, но нито един не бе убит. Бързо се скриха под земята, в безопасност от стрелбата на мендингите, макар мъжете да продължаваха да зареждат.
Отрядите успяха да стрелят още веднъж и изтребиха няколко десетки от по-малките демони, но тогава първият от каменните демони под земята се подаде, хванал едра канара. По чудовището се посипаха стрели като водни капки, но наглед му вредяха също толкова малко — демонът се засили назад и строши с хвърлената скала един от защитните стълбове пред себе си, като отслаби мрежата. Полските демони се спуснаха в процепа между защитите с кошмарна скорост.
Шарумите сключиха щитове, но не бяха в идеална позиция да удържат. Демоните им се нахвърлиха свирепо, като част от тях се заеха да ги обкръжават, а други се скриха в нощта, за да нападнат невнимателните от засада. Огнените храчки се плискаха в щитовете и започваха пожари, които бързо се разраснаха от само себе си.
Каменният демон стрелец отново започна да копае, а още няколко от другите се надигнаха със свои собствени канари.
Иневера никога не беше виждала сражение с такива мащаби. Шарумите се биеха добре, но дори за Иневера беше очевидно, че алагаите се сражават с необичайно лукавство, удряха на неочаквани места и лека-полека отслабваха защитната мрежа, за да напреднат към вътрешния град. Нямаше да могат да влязат, но щяха да посипят града с огън и унищожение. Пожарите и срутените сгради убиваха също толкова успешно, колкото ноктите на алагаите.
В града шарумите се биеха за живота си. Каменните демони от време на време ги замерваха с огромни късове скала, за да ги разпръснат и да дадат възможност на полските и огнените демони да проникнат сред пролуките в строя им. Повечето от мъжете бяха бронирани, но това нямаше особено значение срещу канари и огнени храчки. Отгоре кръжаха въздушни демони и хвърляха камъни отвисоко. Не бяха толкова точни, колкото каменните демони, но набезите им причиняваха неразбории сред хората долу и това вредеше повече от директните попадения.