Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Наблизо изплющя камшик: дълга върволица от чини вървеше към стените. Бяха стотици, леко въоръжени със защитени копия и щитове, но не ги носеха с увереност. Всички бяха оковани едни за други с дълги вериги и страхът им се усещаше почти с кожата. Тези мъже вървяха примирено към смъртта си, ужасени от самотния път. Мнозина нямаше да имат смелостта дори да се бият. Щяха да се разпаднат пред алагаите като вода, плисната върху камък.
Джардир спря и останалите спряха с него.
— Кои са онези мъже?
— Чини, които са се опитали да се скрият от зова към алагай’шарак или са се посрамили в нощта — отвърна Джаян. — Ще бъдат приковани като ний’шаруми, а веригите им ще бъдат заковани на място в земята. Ако няма да се бият за чест, нека се бият за живота си.
— Спрете! — извика Джардир на шарумите край върволицата от чини. Всички погледи се обърнаха към Джардир, докато той скочи леко от коня си, така че да го видят всички. Погледна към осъдените.
— Пастирите ви са ви излъгали! — провикна се той, извличайки сила от короната си, за да разнесе гласа си надалеч в привечерта. — Още от младенци сте закърмени с думите, че алагаите са Напаст, изпратена от Създателя, за да накаже човек за греховете му. Казват ви, че го заслужавате, че нямате избор, освен да се криете и да чакате прошка и изкупление.
Той обзря мъжете, позволи им да видят очите му.
— Но Еверам обича децата Си и никога не би ни проклел така. Алагаите са Напаст, ала са изпратени от Ний, от Врага, а изкуплението не застига оногова, който се крие и спотайва! Застига тези, които продължават борбата и се борят с децата на Ний на Неговата Ала дори докато Той се бори с Нея.
Преди месец подобни слова биха му се сторили безсмислени за тези мъже, но сега виждаше в сърцата им и знаеше, че са уморени да носят вината за алагаите, да им казва, че изгубените домове и близки са наказания, които сами са си заслужили. Искаха да вярват, ала хората му ги бяха прекършили също толкова свирепо, колкото и алагаите. Биха дали всичко да са мъжете, които някога са били.
— Виждали сте как хората ми се бият с алагаите — продължи Джардир. — Знаете, че е възможно. Имат опит, да, но имат и кураж. Кураж не заради копията си, а защото знаят, че се сражават за нещо по-голямо от себе си. Сражават се за майките и съпругите си, сестрите си, дъщерите си, невръстните си синове. За старците и болните.
Обхвана с едно движение на копието си всички зеленоземци.
— Носите вериги, защото воините ми не вярват, че ви интересува всичко това. Мислят, че няма да се биете дори за себе си, затова искат да ви приковат към земята на пътя на алагаите. — Посочи обратно към стените на вътрешния град. — Но зад онези стени не са само нашите жени и деца! Предложил съм закрилата си на всички, които не могат да се бият, на вашите жени и деца. Почти не се побират и не им е лесно, но докато удържим стените, те са в безопасност.
Усети промяна в духа на мъжете и се зае да я продължи, като вдигна копието високо и го накара да засияе.
— Аз ще изляза в нощта, за да се сражавам за вашия народ! Искам същото от вас, но ако нямате сърца за това, тази нощ сте ми безполезни!
Посочи с копието към средата на върволицата и то се разгоря още по-ярко — мъжете се отместиха в двете посоки, уплашени от гледката. Между тях се разкри парче верига. Джардир изрисува защити с острието и от копието излетя енергиен заряд и строши веригата.
— Стойте или бягайте — извика, — но помнете, че сте мъже, а не псета!
Страхът и съмнението в сърцата на мъжете бяха преминали в страхопочитание, а мнозина паднаха на колене. Шанджат на черния си жребец до Джардир вдигна собственото си копие.
— Избавителя!
Останалите шаруми подеха възгласа, последвани от чините на колене, а след това и от всички останали. С всяко повторение вдигаха високо копията си и викът им се разнесе навред в нощта.
— Това са гласовете на мъже! — избумтя Джардир. — Слугите на Ний ще ви чуят и ще се свият от страх!
Върна се в седлото си и пришпори коня към стените, следван от Копията на Избавителя и стотици ревящи чини.
— Еверам да ме вземе — мърмореше Керан от върха на стената, докато наблюдаваше напредъка на шарумите. — Новолунието дойде, а аз стоя безполезен.